Една промяна на данъчния закон в Румъния отпреди повече от 20 години направи чудо! Не „загрижените“ политици, а едно гражданско сдружение – „Дари живот“, успя да изгради от нулата и да оборудва чисто нова сграда на националната детска болница в Букурещ с девет нива и да помага на здравния сектор в много румънски градове. Как? В голяма степен благодарение на дадената възможност от румънския данъчен закон работещите хора да пренасочват 3.5% от платения от тях данък върху доходите към избрано от тях гражданско сдружение със съответната кауза.

Успехът на „Дари живот“ обаче не се ограничава само до изграждането на детската болница. Истинската промяна е насърчаването въобще на културата на дарения за румънския граждански сектор и неговото утвърждаване като субект, който може да направи позитивни промени в румънското общество, коригиращи или допълващи ролята на държавата и бизнеса по отношение на публичните услуги.

Гражданските каузи нямат „бизнес“ модел

Много хора в Източна Европа, особено в България, са недоволни от демокрацията, защото се чувстват излъгани за добрия живот, който тя така и не им е донесла. Малко обаче са тези, които осъзнават, че демокрацията не е само ходене на избори веднъж на 4 години и мрънкане в кръчмата срещу лошите политици. Тя е преди всичко ежедневна работа и битка с институциите и проблемите за подобрение във всички сфери на живота. Кой обаче води тази битка в името на общото благо ден след ден?

В развитите демократични общества това са самите граждани, обединени в различни сдружения – за по-добро здравеопазване, образование, за чиста природа, за правата на потребителите, но също и за нематериални каузи като права на човека, честна „игра“ без корупция, разследваща журналистика и т. н.

Големият проблем на гражданските сдружения в обществена полза обаче е, че те нямат „бизнес модел“, т. е. няма икономическа и пазарна основа те изобщо да съществуват. Причината е ясна - никой от „хората с пари“ в обществото няма пряк интерес да финансира тяхната дейност. Официалните власти нямат полза от сдружения, които непрекъснато недоволстват, вдигат шум, критикуват нередностите в държавата и свалят политическите рейтинги. Бизнесът също няма интерес да „храни“ някого, който ще му намира кусури и недъзи и ще му разваля печалбите.

Единствените хора, които имат пряк интерес да финансират сдруженията в обществена полза – обикновените граждани, парадоксално, в голямата си част също не правят доброволни дарения по най-различни причини - или смятат, че това не ги засяга, защото политиците трябва да оправят държавата, или че не е работещо, или защото нямат доверие в самите граждански сдружения, или нямат пари, които да отделят, или просто не са мислили по въпроса и нямат навика и мотивацията да го правят.

Да закриваме ли тогава гражданското общество? В утвърдените демокрации отговорът е ясен – категорично не. Западните общества са много по-осъзнати в благотворителността, доброволчеството и членството в различни сдружения, които подобряват живота им. И това важи както за обикновените хора, така и за бизнес елита на обществата – най-богатите, които осъзнават ролята си на „бащи на нацията“ и поддържат благотворителността като лична кауза.

Добрата новина е, че спасение има и в Централна и Източна Европа, където осъзнатостта на обществата все още е по-ниска. Няколко държави от региона са въвели спасителен механизъм за сдруженията в обществена полза – пренасочване на процент от платения годишен данък върху личните доходи (ДДФЛ) – например 1.5%, 2% или 3.5%, към избрано от съответния данъкоплатец сдружение в обществена полза.

Механизмът работи успешно в Румъния, Полша, Молдова и др. Той хем осигурява устойчиво финансиране на гражданския сектор с парите на онези, които имат най-голям интерес от съществуването му – самите граждани, хем работи на пазарен и конкурентен принцип с безспорна легитимност, защото всеки един данъкоплатец с парите си гласува доверие на конкретното сдружение, към което ги пренасочва.

В Испания данъкоплатците имат възможност да пренасочат 0.7% от данъка си в полза на Католическата църква и още 0.7% за социални каузи. Там механизмът е по-скоро остатък от вековните традиции за финансиране на църквата. В Австрия, както и в България, обаче подобна система изцяло липсва.

В Румъния хората пренасочват 3.5% от данъка си

В Румъния механизмът за преотстъпване на част от подоходния данък (в началото 1%) за финансиране на гражданския сектор по воля на отделния данъкоплатец е въведен с промени във Фискалния кодекс още през 2003 г. През 2005 г. процентът е завишен на 2%.

Към днешна дата румънските данъчни власти позволяват чрез декларация (формуляр 230) да се пренасочат до 3.5% от данъка върху доходите към неправителствени организации (НПО), църкви или за частни стипендии, като в последно време беше въведено условието платеният данък да е само върху доходи от заплати и подобни на тях възнаграждения, а не например от друг вид доходи като тези от наем.

Когато пренасочва парите към избрано от него сдружение, данъкоплатецът няма никакъв допълнителен разход, защото в противен случай сумата би се вляла в общите приходи на държавния бюджет. Данъкът върху личните доходи (ДДФЛ) в Румъния, както и в България, е 10%.

Данъкоплатецът може да посочи едно или повече сдружения, към които пренасочва средствата си, но общата сума не може да надхвърля 3.5% от платения от него за годината данък върху дохода.

Пренасочването става чрез подаването на данъчния формуляр 230, който се праща или до данъчния орган ANAF, или до бенефициента (неправителствена организация, църква и т.н.). Срокът за подаване пред данъчната агенция е 25 май на годината, следваща годината, през която е реализиран доходът. Документът може да се подаде на място, по пощата или чрез портала за електронни услуги. В същия срок сдруженията са длъжни да препратят на данъчната администрация по електронен път получените от тях формуляри директно от гражданите.

Въпреки че всеки работещ гражданин в Румъния има правото да пренасочи 3.5% от данъка си за конкретна кауза, едва 29.93% реално го правят, сочат данните на гражданското сдружения „Спасете децата - Румъния“. Така средствата на останалите 70% от работещите, които не се възползват от възможността, автоматично остават в държавния бюджет.

По актуални данни на румънската данъчна агенция около 1.9 милиона румънци са избрали да пренасочат 3.5% от данъка върху доходите си към неправителствени организации и религиозни институции. Техният брой леко е нараснал спрямо предходната година, но все още е далеч от броя, регистриран в периода преди пандемията, когато повече от 2.1 милиона румънци (6-годишен връх) избраха да упражнят тази опция.

Блиц интервю с Юлия Рошу (откъс):
Механизмът работи добре, но властите се опитват да го осакатят

*Юлия Рошу е румънски журналист. Работила е в Adevărul и Libertatea.  От юни 2024 г. е съосновател на SNOOP.ro - медия, чието финансиране е на НПО принцип.

Г-жо Рошу, скъп ли е механизмът за държавния бюджет на Румъния?

В прекия смисъл - не. Пренасочените по този механизъм средства не са допълнителни разходи - те идват от данъци, които така или иначе биха били събрани. Въпреки това, кумулативно, механизмът леко намалява размера на гъвкавите, дискреционни средства, достъпни за правителството, но въздействието е сравнително малко в сравнение с общите данъчни приходи.

Защо само около 30% от данъкоплатците използват тази възможност?

Има няколко причини. Много хора не знаят за механизма или не разбират напълно как работи. Според данни от Данъчния регистър през 2022 г. почти 3 милиона души, които са имали право да пренасочат данъците си, не са го направили. Някои не знаят за тази възможност, други смятат, че държавата има нужда от тези пари.

Процесът все още изисква някои бюрократични стъпки (подаване на формуляри) и не всички данъкоплатци са мотивирани да преминат през тази бумащина. И в много случаи НПО нямат ресурси да провеждат ефективни информационни кампании, за да насърчат хората да пренасочат данъците си.

От друга страна, някои хора не вярват на НПО или вярват, че техните данъци се управляват по-добре централно (през държавния бюджет). Освен това в Румъния има активен политически дискурс, представящ НПО като „политизирани“, „непрозрачни“ или „намесващи се в държавните дела“, проправяйки пътя за ограничителни мерки срещу гражданския сектор. Много екстремистки политици етикетират неправителствените организации като „подкрепени от Сорос организации“, за които се твърди, че „работят срещу интересите на държавата“ – главно по отношение на независимите журналистически неправителствени организации – което кара много румънци да виждат неправителствените организации повече като врагове, отколкото съюзници. По ирония на съдбата, НПО често в крайна сметка вършат работата, която властите не успяват да свършат, особено в подкрепа на уязвими хора, пациенти, хора със зависимости или деца.

Цялото интервю с Юлия Рошу четете тук.

И в Полша моделът работи успешно

В Полша също има механизъм за публично финансиране на гражданското общество, разказа пред Mediapool политологът и преподавател във Варшавския университет проф. Спасимир Домарадски - българин, който от години живее и работи в Полша.

„Действително, и в Полша има механизъм, който позволява на всеки данъкоплатец да пренасочи 1.5% от своя годишен данък на организация с обществена полза. Механизмът е въведен през 2004 г. и до 2023 г. можеше да се пренасочи само 1%, но от 2023 процентът вече е 1.5%", разказа проф. Домарадски.

Проф. Спасимир Домарадски, политолог и преподавател във Варшавския университет. Снимка: Личен архив

По думите му не всяка неправителствена организация може да получи публично финансиране, а само тези, които получат статут на организация в обществена полза. Този статут се дава от съда и се записва в Държавния съдебен регистър.

Наред с финансирането през данъка върху личните доходи организациите в обществена полза полза имат и редица други данъчни и административни облекчения - освободени са от много държавни и съдебни такси, от данък върху недвижимите имоти, имат право за облекчения за наемите, реклама по обществените медии и др.

Срещу това стоят и доста задължения - строга финансова отчетност, вътрешни контролни органи. Тези организации нямат право на формиране на печалба, а служителите не могат да взимат заплати, по-високи от средната за страната. В управителните органи не трябва да има осъждани лица и т. н. За да получи статут, организацията трябва да е работила поне две години. Има държавен институт за гражданското общество, който изпълнява ролята на контролен орган.

„Системата е изключително ефективна. През миналата година за сектора на НПО са пренасочени данъци за около 1.9 млрд. злоти (около 900 млн. лв.), което показва за какви пари става въпрос. Понеже данъците в Полша се плащат до края на април, обикновено в този период накъдето и да се обърнеш, виждаш плакати, чрез които НПО призовават да им пренасочиш 1.5% от данъка си“, споделя проф. Домарадски.

Тематичният обхват на организациите в обществена полза е много разнообразен - от организации за образование и здравеопазване до медии. „Дори големите частни медии в Полша също създават фондации или асоциации, като те също могат да се обръщат с молба до гражданите за финансиране. С тези пари те правят журналистика в обществена полза“, споделя професорът.

Той няма спомен за мащабни скандали и проблеми, свързани с публичното финансиране на гражданското общество в Полша. Причината е, че организациите се стремят да спазват закона, тъй като има контрол, а загубата на статут на организация в обществена полза би имала съществено значение за оцеляването им.

Проф. Домарадски смята, че подобен механизъм трябва да бъде въведен и в България. „Когато плащаш своите данъци и имаш възможност сам да решиш къде да отидат 1.5% от тях и можеш да избереш на кого да дадеш тези пари, ред проблеми, които в България са винаги въпрос на обществена мобилизация в последния момент, например за помощ или лечение на деца, могат да бъдат решавани далеч по-лесно“, смята политологът.

В България румънският модел би струвал 280 млн. лв.

В България в момента не е възможно човек да реши да пренасочи част от годишния си данък за конкретна кауза или организация - например за граждански организации, за журналистика в обществена полза, църква, образование, спорт или нещо друго.

Гражданските организации са оставени да се финансират както могат (но не срещу печалба). Много хора нито даряват, нито одобряват донори от други демократични държави да финансират гражданските организации у нас. Така гражданският сектор, който е ключов за млада и крехка демокрация като българската, е оставен да се справя сам в обстановка, в която няма установена култура на редовни дарения за обществени каузи или благотворителност.

Тази година бюджетът се очаква да събере почти 8 млрд. лв. от данък върху личните доходи. При средна работна заплата в размер на 2468 лв. (за декември 2024 г., б. р.) данъкът върху дохода, който ще плати работещият през годината, е около 2500 лв. Ако има правото да пренасочи 3.5% от тях (както е в Румъния), това значи, че 87.50 лв. могат да отидат за социална кауза.

Ако 100% от хората се възползват от възможността, годишният разход за бюджета би бил 280 млн. лв. В България хората, които плащат данък върху доходите, са около 3 милиона души, от които около 2 милиона декларират доходи от труд.

В България на този етап съществуват данъчни облекчения за дарения, ако но те само намаляват данъчната основа, а самото дарение е доброволен акт. Физическите лица могат да даряват срещу облекчение само на изрично изброените в закона организации. Списъкът им бе значително ограничен преди години, тъй като бяха засечени злоупотреби с фиктивни дарения преди години.

В момента българският закон позволява да се намали данъчната основа за дарения с до 65%. За дарения за НЗОК за лечение на деца данъчната основа може да бъде намалена до 50%. Данъчната основа може да бъде намалена с до 15% за дарения за култура и с до 5% за следните дарения (в България или други страни от ЕС): на болници, старчески домове, училища, университети, църква, Червен кръст, неправителствени организации, общности за наркозависими, Фонд за енергийна ефективност и УНИЦЕФ. Приспадането на данъка не е възможно, ако дарението е предназначено за конкретно лице, за да няма злоупотреби.

В Австрия данъкът не се пренасочва

В Австрия, както и в България, гражданите не могат да избират дали част от данъците им да бъдат пренасочени за определена цела. През 2012 г. Себастиан Курц, който по-късно стана федерален канцлер, предложи като държавен секретар 10% от данъка да се разпределят за конкретни каузи като образование, инфраструктура или социални услуги. Предложението обаче срещна широк отпор и бе отхвърлено.

Въпреки това в Австрия има данъчно облекчение, според което до 10% от данъчната основа може да бъде намалена при дарение за благотворителни организации. Те включват изследователски и научни институции, противопожарни служби, музеи, църкви и други религиозни организации. Важно е, че организацията трябва да е класифицирана като благотворителна организация от Министерството на финансите. Има списък с тях онлайн.

От 2017 г. тези дарения вече не трябва да се декларират в данъчната декларация, тъй като самата благотворителна организация отчита и съобщава даренията директно в данъчната служба и те автоматично се включват в данъчните декларации на хората.

Данъчни отстъпки и в Естония

В Естония има специфични данъчни отстъпки за част от неправителствените организации – тези, които получат статут на сдружение в обществена полза. Условията са няколко – да работят в обществена полза, благотворително или да предоставят безплатно продукт или услуга, да не формират и разпределят „печалба“, да нямат разточителни и неприсъщи за дейността разходи, възнаграждението на работещите и управляващите сдружението да не надвишава заплатата за подобен труд в бизнес сектора.

Специалният статут се отказва или се губи, ако сдружението не спазва законодателството на Естония, не работи в съответствие с устава си, няма поне 6 месеца история, не е подавало отчети за дейността си, ако рекламира друг частен бизнес на собствениците или дарителите си, ако се занимава с политическа дейност или подкрепя частен интерес (например конкретна професионална общност, ако е профсъюз) и т. н.

*Mediapool декларира, че също се финансира и функционира на принципа на неправителствените организации.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Цветелина Соколова, Mediapool (България); Dan Popa, HotNews.ro (Румъния); Kim Son Hoang, Der Standard (Австрия), Lola Garcia Ajofrin, El Confidencial (Испания) и Daniel Vaarik, Levila.ee (Естония).