Исламабад смята тактическите ядрени бомби за „изравнител“ на превъзходството в жива сила и брой техника на Делхи

Индия удари Пакистан в отговор на терористична атака, отнела живота на 26 туристи в Кашмир. Военната операция „Шиндур“ е първият случай от петдесет година насам, в който Индия нанася поражения дълбоко в безспорните граници на Пакистан.

От Исламабад обещаха да отговорят, а това създава предпоставки за разгорещяване на конфликта между двете държави. Индия и Пакистан разполагат със значителни военни ресурси, включително ядрени оръжия, което подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на ситуацията. Как изглеждат армиите на двете държави?

Сравнение по брой

Сайтът Global Firepower класира Индия, като четвъртата най-мощна армия в света, а Пакистан е подреден на 12-о място. Основната причина за това е преимуществото на Делхи в брой техника и жива сила.

Индийската армия се състои от 1,4 милиона души активни военнослужещи, а тази на Пакистан е над два пъти по-малка, като съставът наброява 654 000 души. Индия има двойно повече резервисти, като те надхвърлят един милион.

Индия има категоричен превес в живата сила
Графика: Стоян Гогов, Dir.bg

Всяка година 23 милиона индийци навлизат във възраст, годна за служба, докато при Пакистан техният брой е 4 милиона. Мобилизационният потенциал на Делхи е несравнимо по-голям, като населението на Индия надхвърля 1,4 милиарда души. За сравнение Пакистан има „едва“ 249 милиона жители.
Ако сравним военният бюджет на двете страни, то преимуществото отново е в Индия. Делхи отделя 75 милиарда долара за армията си, а Пакистан 10 пъти по-малко - военният бюджет на Исламабад е 7,6 милиарда долара. Икономиката на Индия също е много по-силна.

На пръв поглед Индия има предимство и в броя техника.

Армията на Делхи има общо 2229 самолета срещу 1399 за Пакистан. Танковете са около 4200 на 2600 в полза на Индия.

Сравненията в бойна техника са в полза на Индия

Графика: Стоян Гогов, Dir.bg

Индия има над 140 000 бронирани машини, а Пакистан само малко над 17 000.

Единственият паритет може да се търси в броя на артилерията, използвана доста около линията на контрол в Кашмир.

Самоходните артилерийски установки на Пакистан са 662 срещу едва 100 на Индия. Исламабад има и значително повече ракетни комплекси - 600 на 240.

Делхи обаче има почти 4000 оръдия срещу 2600 на Пакистан.

Що се отнася до военноморските сили Индия има близо 3 пъти повече кораби - 293 срещу 121 на Пакистан.
Сравнението по бройки обаче не е достатъчно, за да се разбере силата на двете армии.

Видове танкове и самолети

Индия разчита на огромно разнообразие от изтребители. В арсенала ѝ влизат руските Су-30МКИ, МиГ-29 и дори остарелия МиГ-21.

Индия има Су-30
Снимка: iStock by Getty Images

Те са допълнени от френските Dassault Rafale и Dassault Mirage 2000. Индия има и над 30 бройки от собствения изтребител HAL Tejas и около 100 от британския самолет SEPECAT Jaguar.

Индия има Dassault Rafale
Снимка: iStock by Getty Images

Това привидно разнообразие обаче създава сериозни логистични проблеми - тези самолети имат различно въоръжение и изисквания.

Индия има HAL Tejas
Снимка: MoD of India

Пакистан има по-малко бройки и разнообразие от самолети. Основните изтребители са два. Китайският JF-17 Thunder, който е разработен съвместно с Пакистан и американският F-16 Fighting Falcon. Общият брой на тези машини надхвърля 200 единици.

Пакистан има JF-17 Thunder
Снимка: iStock by Getty Images

Пакистан има и около 20 бройки от китайския J-10 и над 200 от френските Mirage III и Mirage 5.

Индия има MQ-9 Reaper
Снимка: Getty Images

В исторически план, Пакистан е губил трите големи войни с Индия, но военновъздушните сили на мюсюлманската република са записали повече победи във въздуха спрямо индийските си колеги.

Пакистан има Bayraktar TB2
Снимка: iStock by Getty Images

Индия има американски и израелски дронове, като MQ-9 Reaper и IAI Heron. Пакистан има голям спектър от турски и китайски дронове, като Bayraktar TB2 и Wing Loong II.

Що се отнася до танковете, ситуацията е сходна.

Пакистан разчита най-вече на собствения танк Al-Khalid, базиран на китайския Type-90 с 125 мм гладкоцевно оръдие. Бройките му са над 400. Той е следван от по-модерният китайско-пакистански HIT Haider, който отново е с 125 мм гладкоцевно оръдие, а бройките му са малко под 200.

Пакистанският HIT Haider
Снимка: Pakistan army

Пакистан има дори 320 бройки Т-80 закупени от Украйна. Съветският танк обаче отново е с 125 мм гладкоцевно оръдие. Със същото оръдие е и по-старият пакистано-китайски танк HIT Al Zarrar.

Пакистански танк Al-Khalid
Снимка: Getty Images

Индия не успя да постигне значим успех с производството на собствения танк Arjun, като бройките от него са малко над 100. Той разчита на 120 мм нарезно оръдие и модерна електроника.

Индийският танк Arjun
Снимка: Getty Images

Индия има 1300 бройки от руския Т-90 и 2500 бройки от съветския Т-72. Последните два танка разчитат на 125 мм гладкоцевно оръдие.

Ситуацията при бронетранспортьорите и бойните машини е в полза на Индия не само в количеството, но и в качеството, защото Пакистан има по-стари образци техника.

Индия има Т-90
Снимка: iStock by Getty Images

Големият изравнител

Ако сравняваме Индия и Пакистан само по конвенционални сили, то преимуществото ще е безспорно за Делхи. Но Исламабад твърди, че има „голям изравнител“ в ролята на тактическите си ядрени бомби.

Те могат да се изстрелват не само от самолети, но от различни видове наземни системи с висока доза на мобилност. Мощността им е от 1 до 36 килотона. Целта им е възпирането на масирана индийска инвазия и унищожаването на количественото преимущество на Индия.

Ракетите Nasr например са създадени за ядрени удари с максимална дистанция от 60 километра.

Ядрената доктрина на Пакистан допуска първата употреба, но единствено на територията на страната срещу настъпващ враг.

Освен тактически оръжия Исламабад има и стратегически с мощност от над 300 килотона. За целта има разработени далекобойни балистични ракети. Смята се, че те биха атакували големите индийски градове.

Пакистан има и възможност за вторичен удар, която развива от 2000 година насам.

Ядрената доктрина на Индия изключва първата употреба. За сметка на това основните ѝ сили са стратегически. Делхи не само има възможност за вторичен удар, но е една от малкото страни с ядрена триада - възможност за изстрелване на оръжия за масово унищожение от въздух, суша и вода. Това включва и наличието на подводници с балистични ракети. Смята се, че Индия има и неутронна бомба.

Що се отнася до бройката на зарядите, информацията е изключително спекулативна, поради строго секретния характер на ядрените програми на Индия и Пакистан.

Въпреки това се смята, че към 2025 година Индия има 180 ядрени бомби, а Пакистан 170 ядрени бомби.

„Трябва да разберем, че ядрените оръжия не са играчка, която да размахваме публично. С тях трябва да се борави с уважение и отговорност. Да, те могат да унищожат врага, но също така могат и да доведат до самоунищожение“, заявява преди време бащата на пакистанската ядрена програма, Мунир Ахмад Хан.

Индия има по-голям ядрен капацитет от Пакистан
Снимка: Getty Images