Проблем №1 за оцеляването на пресата, без която демокрацията е невъзможна, е икономическият натиск, обяви „Репортери без граници"

За пръв път в историята си международната организация „Репортери без граници“ класифицира глобалното състояние на свободата на пресата като „трудна ситуация“. Това е най-ниското ниво на ежегодния Индекс за свобода на пресата, откакто той съществува. И доколкото свободата на изразяване е „неотделима от демокрацията“ (по израза на Европейския съд по правата на човека), може да се заключи, че заплахата се пренася и към бъдещето на демокрациите по света.

Анализът на медийната среда в различните държави и традиционната класация на организацията идват ден преди Световния ден на свободата на словото - 3 май. Мястото на държавите се определя по пет показателя: политически, икономически и социално-културен контекст, правна рамка и сигурност.

Въпреки че физическите атаки срещу журналисти остават най-видимото проявление на посегателството срещу свободата на пресата, всъщност най-тежкият и „коварен“ проблем, застрашаващ журналистиката по света, е икономическият натиск, пише в доклада на „Репортери без граници“.

„През 2025 г. беше премината червена линия. За първи път в историята на Индекса на свободата на пресата по света условията за правене на журналистика са лоши в 50% от държавите по света. Само 1% от световното население живее в страна, където свободата на пресата е гарантирана. От петте показателя, съставляващи индекса, икономическият индикатор отбеляза най-рязък спад. Без икономическа независимост не може да има свободна преса“, твърди организацията.

Затова тя предлага „Нов курс за журналистиката“ (New Deal for Journalism), по името на реформаторския пакет на Рузвелт в САЩ, който да спаси свободата на пресата. Той се състои от 11 точки, като основните от тях са налагане на данък върху техгигантите, за да финансират качествената журналистика, както и въвеждане на задължение на останалия бизнес за „отговорност към демокрацията“, по подобие на социалната им отговорност и екополитиките им.

„Медиите не са като другите бизнеси и журналистиката не предоставя услуги като другите индустрии. Въпреки че повечето новинарски издания са частни субекти, те служат на обществения интерес, като осигуряват достъп на гражданите до надеждна информация, основен стълб на демокрацията. Следователно медийният плурализъм трябва да бъде подсигурен както на пазарно ниво, така и чрез гаранции, че отделните редакции отразяват различни идеи и гледни точки, независимо от това кой ги притежава“, пише „Репортери без граници“.

Къде е България?

Състоянието на свободата на пресата в България е класифицирано като „проблематично“. В една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз свободата на медиите е крехка и нестабилна. Малкото независими медии в България са подложени на натиск, се казва в доклада на „Репортери без граници“.

Ситуацията в медиите в страната през 2025 година ѝ отрежда 70-ото място от списъка със 180 страни. Сега България стои 11 места по-надолу от мястото, на което се нареди предходната година – 59.

Според организацията медиите у нас са почти изцяло зависими от приходите от реклама, които до голяма степен се контролират от държавата.

„Разпределението на националните и европейските фондове за медиите от страна на правителството не е прозрачно, което улеснява партийното им разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството“, твърдят от „Репортери без граници“ в годишния си доклад.

Според данните в България телевизията и онлайн медиите са двата основни източника на новини, докато печатните медии постепенно губят своето влияние.

„Политическата обвързаност на членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, а независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори“, посочват още от организацията.

Те обръщат внимание, че заплашването на журналисти от страна на политици и манипулирането на определени медии за политически цели са често срещана практика в България.

„Напускането на министър-председателя Бойко Борисов предизвика дълъг период на политическа нестабилност, който намали политическия натиск върху журналистите, въпреки че проблемът продължава да съществува“, се отбелязва още в докладът.

„Репортери без граници“ твърдят, че общата законодателна рамка на страната осигурява минимални стандарти за защита на журналистите в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург.

„В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна пред нарушенията на свободата на пресата. Независимите медии и разследващите журналисти често са жертви на SLAPP дела (strategic lawsuit against public participation или т. нар. дела шамари)", обръщат внимание от организацията.

Припомняме, че в началото на април застрахователната компания „Лев инс“, която заведе иск срещу Mediapool за безпрецедентното обезщетение от 1 млн. лв. заради журналистическа публикация, загуби делото и на втора инстанция. Софийският апелативен съд втори след Софийския градски съд отхвърли изцяло иска на застрахователя.

„Разследващите журналисти, отразяващи организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Съединените щати и Западна Европа, често се сблъскват с кампании на враждебност и омраза“, пише още в доклада.

Класацията

Международният индекс на „Репортери без граници“ посочва Норвегия (на 1-во място) като единствената страна в света, която се радва на „добър“ рейтинг и по петте показателя на индекса. Тя задържа първенството за девета поредна година, увеличавайки преднината си пред други страни. Естония (2-ра) се изкачи на второ място, следвана плътно от Холандия (3-та), която изпревари Швеция (4-та) в челната тройка в света.

Европа все още води в класацията по региони, но е все по-разделена. Регионът Източна Европа – Централна Азия претърпява най-резкия общ спад в света, докато зоната Европейски съюз (ЕС) – Балкани има най-висок общ резултат в световен мащаб и разликата му с останалата част от света продължава да нараства. Дори зоната ЕС-Балкани обаче е засегната от икономическата криза на медиите, тъй като в 7 от 10 държави икономическият рейтинг е намалял.

През 2021 г. България беше на 112 място по свободана медиите в света, през 2022 г. се изкачи значително в класацията до 71 място, положителната тенденция за страната продължи до 2024 г., когато ѝ беше отредена 59-ата позиция - най-високата, на която е била. В най-новата класация обаче страната пропадна в листата с цели 11 места. Подобно на България, ситуацията се влошава и в Португалия (на 8-мо мясно), Хърватия (на 60-то място) и Косово (на 99-о място).