Трудно или лесно е да се чете в епохата на интернет? Какво трябва да правят родителите, за да възпитат в децата любов към книгите и как това може да промени качеството на живота? Издателката Виктория Бисерова пред ДВ.

23 април е Световният ден на книгата и авторското право. В България се издават по над 10 000 нови заглавия годишно, но колко се чете? Според литературоведа професор Александър Кьосев - ръководител на изследване за състоянието на четенето в България - над 30 процента от населението на страната не чете. А и по-емпиричните наблюдения гласят - хората не четат. Виктория Бисерова, издател и преподавател, обаче е убедена, че това категорично не е така. С нея разговаря Биляна Михайлова.

В дигиталните времена какво може да накара хората да посегнат именно към книгата, а не към някой пост от три реда или още по-лесното – клип от 20 секунди?

Както казва Умберто Еко – ние четем все повече, много повече, отколкото в епохата преди интернет, защото в момента всички сме с устройства и непрекъснато забити погледи, така че сме читатели. Ако става дума и за четенето на книги, отговорът отново е – да, четем. За това помогна изключително много, колкото и невероятно да звучи, пандемията – по това време бяха отбелязани рекордни продажби на книги, което означава, че има и повишение на четенето.
Книгата има най-малко едно голямо предимство пред дигиталното четене

Книжен център „Гринуич“ в София  Снимка: Enthusiast Verlag

В тези месеци, повече от година, в които бяхме затруднени да общуваме социално и да се наслаждаваме на различните изкуства, си припомнихме не само колко важно е да четем, но и колко приятно е да четем и да осмисляме времето си по този начин. Важното е, че се стигна до връщане към четенето и получаването на информация от достоверни източници и това, според мен, е най-голямото предимство на книгата пред останалите информационни източници. Защото зад книгите стоят големи екипи, които гарантират достоверността на информацията и качеството на изданията и ние знаем, че когато изберем книга по тема, която ни е важна, интересна или искаме да получим допълнителни знания, зад тази информация стои целият екип, който я е проверил и можем да му се доверим.

А кои са тези, които не четат?

Винаги е имало хора, които не четат, ще има и хора, които няма да четат. Наблюдаваме например голям интерес към книгите у малките деца, като този интерес се запазва трайно до 10-годишна възраст – книгите са част от дневната програма на децата, не само вкъщи, но и в детските градини и в училището. Освен родителите, ключова роля имат всички останали възрастни, които изграждат читателите – педагози, психолози и особено библиотекари. Ако се доверим на библиотекарите и запишем децата си в библиотека и посещаваме книжарници, можем да гарантираме, че нашите деца ще четат и ще запазят интереса си към книгите. В този случай след четвърти клас – един преломен момент – те няма да се изкушат от съвсем други източници на забавления и информация и да отпаднат от читателското семейство.

Работата започва с родителите

Съвсем нормално е в различните етапи на съзряване на един човек интересите да са различни и това не е лошо – въпросът е, че нашата голяма отговорност като издатели и като книжари е да предложим качествени издания, които да бъдат точно според интересите на децата. Това би гарантирало, че те ще четат. Децата много по-спонтанно реагират, когато става дума какво харесват, какво четат и искат да споделят, т.е. те се явяват много естествени посланици на четенето. Не можем обаче да кажем, че нашата работа започва с децата – по-важно е да работим с родителите, които ще изграждат бъдещите читатели. Ние препоръчваме пренаталното четене на децата – тогава, когато се осъзнае, че предстои появата на новия живот, родителите да започнат да четат, за да може детето не само да свиква с техните гласове, но и така се изграждат много трайни навици и у родителите.

Много важна обаче е и ролята на примерите, които децата или младите хора виждат. Защо хората, които четат, някак не са популярни?

По-скоро това са хора, които не афишират своите занимания и не го правят, защото четенето си е самотно занимание, а и трудно може да се намери човек, посветил се на същото четиво. Всяка година в България се издават над 10 000 нови заглавия и естествено е невъзможно да прочетем всичко, което излиза дори и само в България на български. Затова много полезни са клубовете по интереси, читателските клубове, които се формират в библиотеки или книжарници, така че да могат да бъдат намерени съмишленици, с които да се обсъди една и съща книга.

През 2023-а година поставихме началото на Националния ден на четенето в България, който вече е традиция. Сега предстои третото издание, но още в първата година сформирахме Националния пакт за четенето като широко обединение на организации и личности, които осъзнават важността от четенето за промяната на средата. Определяме, че четенето е част от нашата национална сигурност, защото то дава гаранция на демократичните процеси в обществото и е много важна превенция срещу дезинформацията и пропагандата – нещо, от което ние наистина страдаме всеки ден.

Организирахте и кампания, наречена: „Момичета с мисия. Образование.“ Във връзка с нея беше казано, че образованието може да се превърне в мощен инструмент за предотвратяване на ранните бракове и раждания – дали това се осъзнава?

Точно така е. Форумът беше организиран по повод гостуването на африканската писателка Джаили Амаду Амал – ярка представителка на африканската литература, носителка на престижни награди като „Гонкур“. Тя разказва за много тежката съдба на момичетата от Северен Камерун, които отпадат от училище и са принудени да сключат нежелани от тях много ранни бракове. Такава е и съдбата на Амал, която много е страдала, но устоява – казва, че я спасяват книгите и литературата, избавя се от нежелания брак и така дава пример на много момичета по цял свят, защото тази тема не е типична само за Африка или само за мюсюлманските страни. За съжаление и в България сме свидетели на подобни прояви – и на ранни бракове, и на отпадане от училище, което при това е задължително до 16-годишна възраст. Т.е. става дума за две противозаконни действия и ние като общество не е правилно да си затваряме очите, защото техните съдби наистина се променят.

Четенето променя качеството на живота

Възпитаването на читателски навици у децата е важна задача на родителите  Снимка: Enthusiast Verlag

Децата им е много вероятно да попаднат в същата ситуация, те живеят в среда, в която образованието, четенето и книгите не са ценност, а това влияе върху качеството не само на техния живот, но и на качеството на живота на следващите поколения. За тези млади жени например е почти невъзможно да бъдат финансово независими и ако попаднат в брак, който е токсичен за тях и вреди на техния живот, здраве и психика, за тях е почти невъзможно да вземат решение и да прекратят тези взаимоотношения. Така че решението наистина е образованието – то освен че ни прави по-силни личности, ни дава възможност да бъдем финансово независими и да бъдем удовлетворени от живота.

Да, но се налага хората да бъдат убеждавани да четат. А някои смятат, че тази кауза е загубена. Какво Ви носи надеждата, че това не е така?

Тази кауза категорично не е загубена – това се вижда не само от резултатите от продажбите на книги. Не можем да измерим колко книги са прочетени, но знаем колко книги са продадени и смятаме, че продадените книги би следвало да бъдат и прочетени. Усилията, които се полагат и от държавата, и от гражданския сектор за стимулиране на четенето, дават резултат. Кампаниите, които се организират, потвърждават това. Интерес към книгата има, каузата определено не е загубена, а надежда ми дават най-вече всички тези деца, които се увличат по книгите и „заразяват“ в най-добрия смисъл своите връстници и съученици, а и родителите си. Доказано е, че в семействата, в които се чете, дори и след като детето е пораснало, се запазват много по-близки взаимоотношения, основани на доверие, и всички кризи се преодоляват много по-лесно.

Виктория Бисерова е основателка на издателствата „Ентусиаст“ и „Апостроф“, от 2012 година управлява най-голямата книжарница в България – Книжен център „Гринуич“. Инициира и подкрепя множество проекти за насърчаване на четенето, образованието, културата и изкуството.