Съществуват противоположни мнения относно способността на изкуствения интелект да мисли като човек. Досега трябваше само да се намерят убедителни доказателства в полза на едното или другото мнение, което китайските учени са успели да направят. Наскоро те публикуваха статия в списание Nature Machine Intelligence, в която за първи път с факти в ръка обосноваха основната идентичност на изкуствения интелект и човешкото мислене.
„Разбирането на това как хората концептуализират и класифицират естествените обекти осигурява критично важни прозрения за възприятието и когнитивните способности. С появата на големите езикови модели (LLM) възниква ключов въпрос: могат ли тези модели да създават подобни на човешките представи за обекти въз основа на езикови и мултимодални данни?“казва екипът в статията, публикувана в рецензираното списание Nature Machine IntelligenceИзследването е проведено от изследователи от Китайската академия на науките (CAS) и Южнокитайския технологичен университет. Те са използвали големите езикови модели ChatGPT-3.5 и Gemini Pro Vision 1.0. Първият модел е работил само с текст, докато вторият е използвал и изображения (мултимодални данни).В своето изследване учените се основават на класически поведенчески модели, които обикновено се използват в психиатрията за оценка на когнитивните функции на пациентите. По-специално те използвали метода на тройните оценки, когато от три елемента е необходимо да се отстрани този, който явно не съответства на другите два.В процеса на работа хората са били подложени на невроизображения (fMRI и други подобни изследвания), за да се установи как и къде в мозъка се формират моделите, свързани с мисленето по време на задачите. Големите езикови модели също бяха изследвани, за да се види как и къде „отлагат“ данните, докато изпълняват същите задачи като хората.
Най-общо казано, хората и големите езикови модели са изучавали „естествените обекти“, представени им от учените, като са ги категоризирали по десетки параметри и са ги подреждали (сортирали) в главите си или в базата данни за обучение в такъв ред, че да съответстват на картината на света.
В този процес учените събрали данни за 4,7 милиона тройни оценки от 1854 обекта, които съществуват в реалния свят като животни, растения, храна, мебели, дрехи и превозни средства. В процеса на работа те идентифицирали 66 параметъра, които могат да се използват за оценка на основните сходства между когнитивното опознаване на обекти от хора и машини. Параметрите, избрани от учените са по-широки от прости понятия като това дали дадена вещ се отнася за храна или за дрехи. Бяха взети предвид текстурата, температурата, разликите в околната среда и дори възприемането от възрастни и деца.
Оказало се, че на базово ниво изкуственият интелект подрежда данните за обектите по подобен начин, както това става в съответните области на човешкия мозък. В същото време текстовият модел се оказа по-„човешки“ от мултимодалния модел. Но и двата демонстрираха схема за анализ и класификация на обекти, макар и не човешка, но сходна по своята основа.
Между изкуствения интелект и човека има повече общи неща, отколкото се смяташе досега, обобщават учените. Новата работа ще помогне за по-точното разбиране на логиката, която ръководи AI, което ще го направи още по-добър.
Източник: kaldata.com