Разширяването на ЕС като стара песен на нов глас

Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“.


Европейският съюз (ЕС) отново е в режим на разширяване. Миналият декември лидерите на 27-те страни членки взеха решение за начало на преговори за присъединяване с Украйна и Молдова. През март тази година беше дадена зелена светлина и за Босна и Херцеговина. Висши европейски представители, като председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, заговориха, че към 2030 г. може да очакваме нови страни членки.

Причината за ускоряването на процеса по разширяване е повече от очевидна. Руската агресия срещу Украйна накара ЕС да преоткрие ролята и значението на този уникален външнополитически инструмент, който отличава Европа от други международни играчи. Промяната на позицията на Франция и президента ѝ Еманюел Макрон - от скептик към ентусиаст по отношение на разширяването, е повече от симптоматична за новото мислене в Евросъюза.
Но нека бъдем честни - старите проблеми и спънки, заради които присъединителният процес буксуваше до 2022 г., продължават да са налице.

Последните седмици ни поднесоха два нагледни примера: Северна Македония и Грузия.

Двойната победа на ВМРО-ДПМНЕ на парламентарните и президентските избори е отражение на управленския крах на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ).

СДСМ дойде на власт през 2017 г. с обещания, че ще ускори членството в НАТО и ЕС и ще изкорени корупцията, процъфтявала по времето на Никола Груевски. От тези обещания се реализира само едно - НАТО и то с цената на Преспанския договор с Гърция и промяната на държавното име.

Началото на преговорите за членство с ЕС беше блокирано първо от Макрон, а от 2020 г. насетне - от България. Към днешна дата част от исканията на София - най-вече конституционна промяна с признаване на българско малцинство, са обща позиция на ЕС.

Новата власт в Северна Македония

Северна Македония формално започна преговори през 2022 г., но не и по същество. Без констутиционната реформа няма как да се състои втора Междуправителствена конференция, на която да бъдат отворени преговорни глави. И понеже ВМРО-ДПМНЕ бойкотира гласуването на промените в миналия парламент, евроинтеграцията на страната засега остава „на трупчета“.

По-сериозният провал обаче е невъзможността или нежеланието на социалдемократите да се преборят с овладяната държава. Демократичният съюз на албанците (ДУИ) - нещо като македонско ДПС, си остана на власт, със съответната квота в държавните назначения и в публичния сектор. През годините се прокараха спорни закони, амнистиращи хора със съдебни производства, включително и от времето на Груевски.

Накрая се оказа, че гражданите на Северна Македония не получиха нито ЕС, нито пък обещаната справедливост. За съжаление България се оказа част от проблема, а не от решението в съседната държава. И съответно ВМРО-ДПМНЕ, а сред албанците - коалицията ВЛЕН (Ценност), използваха насъбралото се недоволство, за да дойдат на власт.

Говоренето за Европа не спаси СДСМ, нито пък спечели нов мандат на Стево Пендаровски. Напротив, бъдещият премиер Християн Мицковски уверява гласоподавателите, че ще предоговори условията за следващия стадий на преговорите с ЕС. Също така - че ще иска гаранции София да не упражни вето отново в бъдеще (такива трудно могат да бъдат дадени, разбира се).

Междувременно при встъпването си в длъжност новият президент Гордана Силяновска-Давкова нарече страната „Македония“ вместо „Северна Македония“, предизвиквайки скандал с Гърция. С други думи - новите управляващи обещават и членство в Евросъюза, и възстановяване на потъпканото национално достойнство.

Протестите в Грузия

Пробойните на процеса на европеизация са видими и в Грузия, която също през декември получи статус на кандидат за членство. От една страна Тбилиси бележи напредък в укрепване на формалните си връзки с ЕС. Но от друга управлението на партията „Грузинска мечта“, която е на власт вече 12 години, зави в посока на неприкрит авторитаризъм.

Седмици наред десетки хиляди грузинци протестират срещу новия закон за „чуждестранните агенти“, подозрително напомнящ подобен акт, приет в Русия през 2013 г. Президентът Саломе Зурабишвили наложи вето, но ако законът влезе в сила, той ще наложи строги глоби за неправителствените организации, а и за физическите лица с над 20% външно финансиране, ако не се впишат в специален регистър. ЕС осъди закона и предложи на премиера Иракли Кобахидзе (някогашен експерт към фондация „Отворено общество“ между другото) компромисни варианти. Но „Грузинска мечта“, проект на милиардера с бизнес в Русия Бидзина Иванишвили, си остава на твърди позиции.

Нещо повече - за да покаже мускули, властта свика многохиляден митинг на 17 май по повод на „Деня на семейната чистота“. Един вид - опозицията всъщност промотира пагубното западно влияние, чуждестранните фондации и „джендър идеологията“, а ние се борим за изконните ценности. Неслучайно основен съюзник на „Грузинска мечта“ в Европа е не кой да е, а премиерът на Унгария Виктор Орбан. Той е стар приятел на ВМРО-ДПМНЕ, дал политическо убежище на Груевски.

Северна Македония и Грузия са два различни казуса. Най-малкото грузинците се намират в по-трудно положение, заплашени директно от Русия, която държи под окупация около една пета от територията на задкавказката страна.
Общото обаче е невъзможността на ЕС да повлияе на вътрешнополитическите процеси в страни, които по принцип гравитират в неговата орбита.

Избирателите в Грузия едва ли ще накажат управляващите на предстоящия наесен парламентарен вот. Опозицията е слаба и разединена. Управляващите ще подклаждат страховете от въвличане на страната във война с Русия, но също ще обясняват, че са за Европа, както огромното мнозинство от гражданите. Законът за „чуждестранните агенти“ ще бъде прокаран, а в Съвета на Европейския съюз Унгария и Словакия ще блокират налагането на санкции срещу Тбилиси.

В Северна Македония Мицковски също ще тъпче на едно място и ще отлага конституционните промени, окопавайки се във властта и изтиквайки кадрите на СДСМ. ВЛЕН ще се опита да направи същото с хората на ДУИ. ЕС може да се окаже в ролята на наблюдател, а не на арбитър в тези борби на местен терен. България ще е заета със себе си и няма да обръща особено внимание на събитията край Вардар.

Вратите на ЕС за нови членове са отворени. Но много страни не бързат да влязат.

 

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини