Твърде много апокалиптични сценарии?

Напоследък често се казваше, че може да се стигне до обрат в т.нар. АМОС, който би довел до радикални промени в климата в Европа и другаде по света. Но какво точно означава това и колко е реалистично?

Много се спекулира кога точно може да настъпи обрат в Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (Atlantic Meridional Overturning Circulation - AMOC). Тогава климатът в Европа и в много други части на света може да се промени радикално.

Преломните точки се смятат за прагове: след достигането им настъпват силни и понякога неудържими промени. Така, както една последна капка може да доведе до преливане на чашата, четем в обширна публикация на германската обществена телевизия АРД.

„Много важен пробив"

Физикът климатолог Рене ван Вестен от Университета в Утрехт заедно с други изследователи за първи път успя да демонстрира в модел, че AMOC изобщо е повратна точка, т.е. че може да се преобърне. „Това е много важен пробив“, казва той за резултатите от изследването, публикувани в списание Science Advances.

Така мисли и океанографът Йохем Мароцке от Института по метеорология „Макс Планк“ в Хамбург, който не е участвал в проучването. Също пред АРД той казва: „Точката на пречупване беше демонстрирана в модел, какъвто не сме виждали досега."

Досега са провеждани единични изследвания, които са стигали до заключението, че AMOC може да се преобърне. Те обаче не са взимали предвид други важни елементи - например това, че други подводни течения могат да стабилизират цялата система така, че изобщо да не се стигне до сриването ѝ, посочва АРД.

Ефект на доминото?

Изследователят Ван Вестен и колегите му са работили с въпросния модел в продължение на шест месеца. С помощта на мощни компютри те са изчислили какво ще се случи, когато повратната точка бъде достигната. Изводът е тревожен: възможно е това да предизвика ефекта на доминото. Разбирай - една подобна промяна на Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация може да повлияе и на други критични точки. Така например дъждовният и сухият сезон в Амазония могат да си разменят местата. Друга възможна промяна е да започнат да падат значително повече валежи, или обратното - да зачестят периодите на засушаване, разяснява още АРД.

Промените ще засегнат сериозно Европа, казва Ван Вестен. Например през зимата в Атлантическия океан ще има много повече лед, отколкото днес. Според този модел ледовете могат да стигат на юг чак до най-южната точка на Англия, а в Западна Европа ще стане средно с до десет градуса по-студено, отколкото днес.

Твърде много лед?

Съществуват обаче и съмнения дали в действителност може да се стигне до тези големи промени. Според океанографа Мароцке изследването не симулира смислено бъдещия климат, защото въпросната симулация работи така: „За отправна точка се взема прединдустриалният климат и много бавно към водите на Северния Атлантик се добавят допълнителни сладководни количества. Сякаш Гренландия се топи. Но в тази симулация Гренландия изобщо не се разтопява."

Освен това моментните преобладаващи глобални температури не се напасват към очакваните в бъдеще. Известно е, че те ще продължат да се повишават, което означава, че е нереалистично да се окажем с толкова много лед в океана, колкото има в симулацията от Утрехт, допълва германската медия.

В проучването се приема също така, че Лабрадорско море е напълно замръзнало през зимата. „Това обаче не е било така в прединдустриалните времена - нито преди 100, нито преди 200 години то не е замръзвало през зимата. Още един аргумент, говорещ за това, че този модел борави с прекалено много лед“, казва Йохем Мароцке от Института „Макс Планк“.

А по-малко лед означава и не чак толкова големи температурни промени в Европа. „Бихме наблюдавали захлаждане може би с три градуса, но не и с десет или 15 градуса“, допълва ученият от Хамбург.

Колко лед можем да понесем?       Снимка: Mario Tama/Getty Images

Проучването също така не е в състояние да предвиди дали и кога циркулацията може наистина да се срине. В последния си доклад Междуправителствената експертна група по изменение на климата (МГИК) все още приема, че АМОС почти сигурно няма да се срине преди края на века.

Според изследователите проучването засега не променя тази оценка. За да се стигне дотам, първо ще трябва да се коригират температурите спрямо очакваните в бъдеще. В момента се разработва съответен модел за това, казва Ван Вестен, цитиран от АРД.

Комплексна климатична система

Като цяло Мароцке смята, че фокусирането върху критичните точки в социалния дебат за климата не е много целесъобразно. Това е така, защото повратните точки често се възприемат като маркери за необратимо развитие. Въпреки това някои критични точки могат изобщо да не настъпят - например ако температурите отново се понижат в резултат на мерките в защита на климата.

Освен това океанографът припомня, че климатичните събития са твърде комплексни, за да бъдат обвързани с опростени модели като този на изследователите от Университета в Утрехт, отбелязва още АРД.

Самият автор на проучването Рене ван Вестен е съгласен, че е важно да се вземат предвид вече известните последици от изменението на климата. „Това е само едно малко проучване, което обаче показва нещо много важно: дори и да е много по-вероятно да се сблъскаме с другите последици от изменението на климата, ако приемем, че те са по-непосредствени, едно сриване на AMOC би имало толкова огромни последици за нас, че трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим този сценарий“, категоричен е климатологът.

 

Източник: http://www.dw.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини