Как и защо Китай превзе пазара на редкоземни елементи

Миналата седмица Китай забрани износ на технологии за извличане и сепариране на редкоземни минерали като поредна стъпка към запазване и затвърждаване на доминацията си в сектора на стратегическите метали, в който е световен лидер.

Забраната последва въвеждането на износни разрешителни за изключително важни при производството на полупроводници материали, като металите галий и германий, както и някои видове графит.

Каква представляват редкоземните елементи, как и защо Китай доминира сектора и каква правят другите страни, за да намалят зависимостта си от азиатската държава, обобщава Ройтерс.

Какво представляват редкоземните минерали и как се използват?

В групата на редкоземните минерали попадат 17 елемента, които се използват при производството на различни високотехнологични продукти - от лазери и военно оборудване до магнити, влагани в електромобили, вятърни турбини и потребителска електроника.

Групата се състои от лантан, церий, празеодим, неодим, прометий, самарий, европий, гадолиний, тербий, диспросий, холмий, ербий, тулий, итербий, лутеций, скандий и итрий.

Какво се разбира под китайска доминация в сектора?

През 2022 г. в Китай е бил осъществен около две трети от световния добив на редкоземни минерали, а далеч назад остават САЩ, Австралия, Мианма и Тайланд, по данни на Американското геологическо дружество (USGS).

Китай преработва и рафинира около 89% от световния неодим и празеодим, които са от ключово значение за магнитите в електромобилите. Към 2028 г. се очаква този дял да спадне до 75%, според консултантската компания "Бенчмарк минеръл интелиджънс" (Benchmark Mineral Intelligence).

Китайският износ на редкоземни материали през първите 11 месеца на годината е нараснал с 10% до 48 868 метрични тона, по данни на митническите служби.

Повечето от тези материали са били изнесени за САЩ, макар и делът леко да спада от 80% в периода 2014-2017 г. до 74 на сто между 2018 г. и 2021 г.

Кои страни разполагат с най-големите редкоземни резерви?

Според USGS китайските резерви възлизат на еквивалента на 44 милиона тона редкоземен оксид (ROE), или 34% от световните запаси.

С по около 20 милиона тона разполагат Виетнам, Русия и Бразилия, следвани от Индия с 6.9 милиона тона, Австралия - 4.2 милиона тона, и САЩ - 2.3 милиона тона.

Китайската квота

Китай увеличи през настоящата година квотата за добив на редкоземни минерали до рекордните 240 хил. тона, или с 14% повече от 2022 г., сочат правителствени данни.

Квотите, които се определят два пъти годишно, бяха наложени в отговор на нарастващия незаконен добив.

Как се разви кризата през 2010 г.?

През 2010 г. Китай спря износа на редкоземни материали за Япония заради напрежение за спорни острови. Впоследствие Пекин като цяло намали износа на такива материали с аргумента, че иска да опази ресурсите си и да намали замърсяването.

Япония, ЕС и САЩ спечелиха дело по въпроса срещу Китай в Световната търговска организация и Пекин беше принуден да поднови износа.

Медни пръти се виждат във фабриката за кабели "Трунг фу" в северната виетнамска провинция Хай дуонг

Този епизод обаче принуди Япония, която разчиташе практически изцяло на Китай за внос на редкоземни материали, да потърси алтернативни доставчици. До 2018 г. делът на китайския внос в Япония спадна до 58%.

Защо другите страни не могат да увеличат производството си?

Редкоземните материали всъщност не са редки, но се намират в ниски концентрации и обикновено са смесени - или помежду си, или с радиоактивни елементи като уран и торий.

Химическите характеристики на редкоземните елементи прави сепарирането им от другите минерали трудно, а при обработката им се отделят токсични отпадъци.

Ниските екологични стандарти позволиха на Китай през последните десетилетия да изгради и утвърди доминиращото си положение, докато в същото време западните производители предпочетоха да излязат от сектора.

Какво правят другите страни, за да намалят зависимостта си от Китай?

Австралия, Канада, ЕС и САЩ през последните години поведоха специални политики за секторите, използващи критични материали, включващи и финансова подкрепа.

Американската компания "Ем Пи матириълс" (MP Materials) добива редкоземни минерали в Калифорния и изнася част от тях за преработка в Китай. Миналата година компанията откри сепариращо предприятие и през третото тримесечие успа да произведе 50 метрични тона неодим-празеодим оксид.

Производителят на електромобили "Тесла" (Tesla) опитва в последните си модели да влага все по-малко редкоземни елементи, за да намали опасенията за околната среда и за да подобри сигурността на доставките.

Проблемите на Запада

Китай постигна почти съвършенство в добива и преработката на редкоземни елементи, докато "Ем Пи матириълс" и други западни компании изпитват проблеми заради техническата сложност на процесите и поради екологични съображения.

Акциите на "Ем Пи" обаче скочиха с над 10%, след като Китай ограничи износа на технологии за преработка на редкоземни елементи, тъй като американската компания е сред малкото западни производители, способни да преработват и рафинират такива материали.

"Юкор реър метълс" (Ucore Rare Metals) наскоро приключи изграждането на тестови комплекс за преработка на редкоземни елементи. Той се финансира отчасти от Пентагона. За да бъде намалена китайската хватка в сектора, ще са необходими нови технологии, посочва главният изпълнителен директор на компанията Пат Райън.

Не е ясно доколко китайските технологии за преработка на редкоземни елементи са били изобщо изнасяни, тъй като от години Пекин се стреми да ограничава износа, посочва Константин Караянопулос, бивш главен изпълнителен директор на "Нео пърформънс матириълс" (Neo Performance Materials), която сепарира редкоземни елементи в Естония.

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини