Надрасканите протоколи и многото невалидни бюлетини са вследствие на връщането на хартиената бюлетина, а не на организацията на вота. Това коментира пред журналисти служебният правосъден министър Крум Зарков, който, заедно със заместника си Емил Дечев, присъства на церемонията по встъпване в длъжност на новия председател на Националното бюро за правна помощ. Той обаче е категоричен, че "въпреки сгрешените секционни протоколи основание за касиране на изборите за 49-ото Народно събрание няма".
Зарков посочи, че не е изследвал въпроса за касиране на изборите от 2 април и припомни, че партиите признават резултатите. По-рано пред NOVA Стефан Манов от Обществения съвет към ЦИК призова партиите в парламента да внесат групова конституционна жалба заради грешките в изборните протоколи. Стоил Цицелков, също част от Обществения съвет на Централната избирателна комисия, коментира, че грешките са толкова много, "че от някои изборни книжа не се разбира абсолютно нищо".
Правосъдният министър коментира и видеонаблюдението, което по думите му е било почти невъзможна задача. Той изрази надежда следващият парламент да прочете внимателно анализа, който се очаква да бъде направен по темата както от ЦИК, така и от Обществения съвет към комисията.
"Сгрешените протоколи сме ги виждали и преди, те не са нещо ново, но бяхме преодолели този порок", каза още министър Зарков.
На въпрос призовава ли да се отвори отново Изборният кодекс, той отговори: "Надявам се все пак този парламент да не се занимава само с Изборния кодекс както предишни, но си заслужава да се погледнат точните данни, да се види и протоколите, има ЦИК какво да каже, какво да анализира. Все пак да се надяваме, че следващите парламентарни избори няма да са толкова близко и ще имаме възможност да помислим по начина, по който се провеждат изборите".
Да се надяваме, че следващите парламентарни избори няма да са толкова скоро, каза още Зарков и припомни, че има много важни закони за приемане. По думите му служебното правителство е направило всичко възможно в една трудна ситуация да организира предсрочния парламентарен вот.
Сред тези, които министерството ще внесе в парламента, са Механизмът за контрол на главния прокурор, антикорупционното законодателство, Законът за физическия фалит и др. Зарков отново припомни тезата си, че няма нищо противоконституционно в идеите за промени на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, касаещи отговорността на главния прокурор. Съдебната реформа може да е обединителен фактор на стабилно мнозинство, смята правосъдният министър.
Днес се проведе церемонията по встъпване в длъжност на председателя на Националното бюро за правна помощ Наталия Илиева. Нейна заместничка е Лилия Георгиева. Те бяха определени с решение на Министерски съвет от 15 март 2023 г. Промяната в ръководството идва след като на 22 юли Елена Николова Чернева-Маркова, която дотогава бе председател на бюрото, бе избрана за заместник-омбудсман.
Наталия Илиева е завършила Университета за национално и световно стопанство, специалност "Право" и е вписана като адвокат в Софийската адвокатска колегия през 1999 г. През 2017 г. е избрана за резервен член на Софийския адвокатски съвет, където активно се занимава с отчитането на правната помощ.
Лилия Георгиева е завършила Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Право". Тя е вписана като адвокат в Адвокатска колегия - в Монтана през 1997 година. От 2007 г. до момента е член на Софийската адвокатска колегия. По време на работата на 47-мия парламент на Република България тя е била началник на политическия кабинет на министъра на правосъдието.
