Контрол и инфраструктурни решения са мерките за успокояване на движението, според експерт

Контролът и инфраструктурните решения са мерките, които дават възможност за успокояване на движението, коментира пред БТА Росен Ралчев - главен експерт в Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП). По думите му статистиката на МВР сочи, че в 97 процента от катастрофите е виновен водачът. Вината в повечето случаи е обусловена от друг фактор, смята още Ралчев. Според него е необходимо на шофьорите да се създадат условия да не грешат, и когато сгрешат, тази грешка да не е фатална.

Със слагането на камера за контрол на скоростта проблемът не се решава, смята експертът. Той посочи, че стационарната камера обезопасява само 300-400 мeтра от даден участък, а инфраструктурните решения физически карат водача да натисне спирачка, не му дават възможност да ускори, затова подобни мерки са много по-добри и с по-дългосрочен ефект. Особено местните хора знаят къде има камера, те намаляват само в режима на камерата и след това увеличават скоростта.

„Последните десет години станаха нарицателни да повдигаме и асфалтираме един път, след това започваме да правим изкуствени неравности. Изкуствената неравност е част от успокояването на движението. В наредбата за успокояване на движението има още 12-15 вида други мерки, които в някои случаи са десетки пъти по-безопасни и по-функционални“, допълни Ралчев.

Състоянието на инфраструктурата по никакъв начин не е асфалт, а е комплексно с всички елементи за безопасност около и в близост до пътната инфраструктура, каза още Ралчев. Затова, според него средствата трябва да се насочват така, че да имат най-голяма ефективност за безопасността на движение.

Още от 2019 г. има решение на Министерски съвет, съгласно което трябва да се изследват такива населени места, през които минават транзитни потоци и да се предприемат мерки за обезопасяване на движението, припомни Ралчев. Според него е задължително да се идентифицира потокът на движение, да се огледат най-опасните места и се стигне и до периферията. В малките села, където минават транзитни потоци, преди години са направени широки пътища за сметка на пешеходците, възрастните хора се движат по пътното платно, посочи експертът.

Общественият транспорт генерира по-малък трафик, отколкото личните превозни средства. Затова, ако той е привлекателен, ще има по-лек трафик и съответно по-малко пътно-транспортни произшествия (ПТП), препоръча експертът. Много се говори напоследък за изграждане в населените места на различни транспортни потоци между уязвимите участници в движението - пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти.

Разсейването на водачи и пешеходци е пандемия, на която тепърва ще берем плодове, коментира още Ралчев. По думите му много често участниците в движението говорят по телефона, гледат настрани, не са съсредоточени. До разсейване води и прекомерното поставяне на пътни знаци, особено ако си противоречат, както се случва понякога, смята Ралчев.

Престоят на пешеходеца на пътното платно е необходимо да бъде максимално кратък, съветва експертът. За целта трябва са се изграждат повече спасителни островчета, през които пешеходците да бъдат на сигурно място, да имат по-ясна видимост, за да предприемат следващо пресичане. Вече пешеходците изключително много неглижират пресичането, често използват нерегламентирани за преминаване места, отбеляза Ралчев.

„Не можем да сложим на всяко кръстовище контролен орган. Самоконтрол няма. Никой не обръща внимание на хората, когато масово нарушават правилата“, добави експертът. По думите му най-честите причини за ПТП в извън населените места са отнемане на предимство и неправилно изпреварване. В такива произшествия има тежко пострадали и загинали.

„Необходим е сериозен апел към всички участници в движението. Поведението на водачите е много важно, за да се предотвратят подобни произшествия, от една страна, като участници в движението, от друга страна държавата и стопаните на пътя трябва да осигурят необходимите условия, да има добра видимост и добра разпознаваемост на пътната инфраструктура“.

Според Ралчев решението, което е финално, е на водачите. И когато е рисково, то е погрешно и ако 10 пъти нищо не се е случило, то 11-тият път може да е фатално.

До 2024 г. трябва да бъде направена цялостна оценка на безопасността на пътните инфраструктури,  съобщи Марта Петрова - директор на дирекция „Стратегии, анализ и оценка“ в ДАБДП.

 

Източник: Perunik.COM

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини