НЕуникалната история на мой приятел

Три дни..., само три дни след като се върнах от Слънчев бряг оставам шокиран от това, което се е случило с момчето, с което сме израснали заедно. Беше един от "лудаците" в квартала. Още в първи клас не влизаше в часовете, а мислеше каква пакост да направи. Пръв опита какво е пушенето, макар и със солета. Изпревари ни и с цигарите, за което не съжалявам. Бяхме малки, любопитни, наивни.

В последствие се появиха игралните зали. Тези с PLAYSTATION-ите. Отново не можеше да се забележи в час. Отново вредеше, но не на някой друг, а вече на самия себе си. Прекарваше целият си ден там. Сутрин отивах на училище и го засичах. Когато го питах къде отива, той казваше "малко да поиграя на игрите". След учебните часове и аз ходех да релаксирам там за 1 час, той все още "играеше на игрите". Следобед се събирахме на спортните площадки в школото ни, за да поритаме и минавахме през игралната зала, а той все още "играеше на игрите". Оставал е и вечер, а баща му го търсеше като луд. Спря да му дава пари, за да не ходи там, но заплатата му започна да изчезва. Смени мястото, където я криеше, но той отново намираше начин. Когато идеше в залата, хората там го криеха... Как няма, та той им правеше супер оборот. Това нещо се повтаряше в период от около 1 година. Никой не можа да го откаже.

След тази година прекарана пред телевизора от моя приятел, се появи нещо ново, по-добро, уникално за времето си - компютърната зала. Всички бяхме "зарибени". Висели сме много дълго време там. Бяхме почти като него. Всичко това обаче беше за месец. После започнахме да се завръщаме към нормалните неща, които правехме. Той... той не го направи. Намери си нов "втори дом". Историята от изминалата една година се повтаряше, само мястото беше различно. Времето летеше, а ние пораствахме. Започнахме да "разбираме" от коли, от момичета и от какво ли още не. Той отново беше там. Баща му се чудеше как да го накара да се прибере у дома. Намери начин! Дали обаче беше правилен? Купи му компютър. Историята от изминалите години се въртеше, като стара грамофонна плоча. Отново само мястото се беше променило. Така е и до ден днешен.
Понякога минавам през тях, вярно, не много често, но все пак го правя. Опитвам се да го изкарам навън. Да излезем на кафе. Да отидем с приятели в някой парк. Въобще да разнообразя иначе еднообразното му ежедневие. Преди успявах. Макар и за по 30 минути. Преди да замина за морето пробвах няколко пъти, но резултат нямаше. Отрязваше ме с краткото "Не намирам нищо интересно вън. Предпочитам да си седя у нас и да гледам филми на компютъра.". В началото опитвах да го убедя, но впоследствие разбрах, че е безнадеждно. Не се интересува от момичета, от коли, мотори..., просто от нищо друго, което е различно от компютър.
Зарязал се е изцяло. Не се подстригва, не се бръсне. Просто яде, за да е жив и да може да гледа филми на компютъра си. В някои моменти съм се чудел кой е по-богат на съдържание - той или IMDB...

Не съм запознат до какво може да доведе това НЕ раздвижване на тялото, но съм сигурен, че не е нищо хубаво.
Просто търся начин да му помогна. Да го измъкна от виртуалния свят, в който живее? Но как? Помощ!

Със сигурност някой ще си каже "Тоя к`во ми се обяснява?! На мен к`во ми дреме за онова зомби?".
Не пиша статията с цел да проповядвам колко са вредни компютрите. Аз също ги използвам и то доста активно. Просто искам да трогна някой, който може да му помогне по някакъв начин. Запознат съм със ситуацията и знам, че няма да е лесно, но съм твърдо решен да го направя, понеже не искам да гледам как се самозабравя и бавно, но сигурно се самоубива!

http://www.kirev.net/

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини