Община Перник ще покаже в редица публикации интересни факти свързани с Перник и перничани

Изображение 1 от 3

    През тази седмица Община Перник ще покаже в редица публикации интересни факти свързани с Перник и перничани. Първата от тях е свързана с развитието на театъра в града ни и дългогодишният му директор Георги Русев. Снимките за всички публикации са предоставени от Регионален исторически музей - Перник.
    Пернишкият театър има дълга история. Театралната дейност в миньорското селище е започнала 10 години преди Перник да бъде обявен за град. Един от златните периоди на пернишкия театър „Боян Дановски“, е по времето, в което директор е големият български актьор Георги Русев. Той е поставен начело на театъра в периода 1977-1990г.
    Първото, което прави Георги Русев като директор е да подготви заедно с колегите си постановка, за която да говори цяла България. Заедно със заместника си Добри Добрев отива при Леон Даниел и му предлага да постави в Перник „На дъното“. Желанието на Георги Русев се сбъдва. За постановката започва да се говори, идват театрални критици, колеги, а Леон Даниел получава награда за режисура от Съюза на артистите. През 1979г. директорът Русев нарежда през целия сезон да се играят само пиеси от български автори. За участие в националния преглед са избрани „Опит за летене“ и „Човекоядката“. С „Човекоядката“ театърът обикаля цялата страна. С постановката „Опит за летене“, поставена от Крикор Азарян, Перник побеждава Народния театър, където пиесата на Радичков е режисирана от Младен Киселов. Георги Русев пък получава първа награда за актьорско майсторство за изпълнението на ролята на Аврам Опитомителя.
    В спомените на минни чиновници от първите години на XX в. се разказва за „примитивно-любителско изнасяне на „Иванко“ от Иван Вазов“ през 1902г. пиесата била представена в чертожната стая на мините. За публиката имало пет реда пейки, а сцената била издигната върху нарове, взети от спалните на работниците. Женските роли се изпълнявали от мъже. Най-добър в превъплъщението си бил Атанас Тодоров. Постановчиците и артистите по онова време смятали целуването на сцената за не особено морално и заменили предвидените в пиесата целувки с „ по-сърдечно ръкуване“. Въпреки всички несгоди, представлението минало при голям успех. От входни билети били събрани 92 лв. За тях плащала не само публиката, сред която били и минните шефове инж. Симеонов и инж. Садаков, но и самите артисти. С парите, събрани от представлението, бил купен американ и от него били направени завеси и декори за любителския театър.
    Историята на първия работнически театър в България обаче започва през 1919 г., когато пристигналият в село Перник Иван Пенчев сформирал първата театрална трупа. В нея, освен професионални актьори, влезли и чиновници-любители от мината. За първа играна пиеса се смята „Златното руно“ от Станислав Пшибишевски. Представления имало три пъти седмично, а репертоарът се обогатявал с нови постановки постоянно. Ролите пък се разпределяли по желание на актьорите. Интересът към представленията бил огромен и публиката посрещала с ентусиазъм всяка нова постановка. Трупата се представяла в Дупница, Кюстендил, Горна Джумая, Радомир и др.
    Първата театрална сграда била постройка от плет и кал, зрителната зала била без дюшеме, със заковани дъски за сядане. Тя била официално открита на 1 май 1921 г. с премиера на драмата „Вампир“ на Антон Страшимиров под режисурата на Владимир Трендафилов. Година по-късно в Перник гостувал прочутият Московски академичен театър с чеховата пиеса „Вуйчо Ваньо“.
    Новосъздадената през 1935 г. драматическа трупа била регистрирана в тогавашното Министерство на просветата и призната от Съюза на артистите. Тя била субсидирана от мината. Тогава се въвели абонаментни карти за миньорите. След построяването на емблематичната сграда на Двореца на културата, театърът намерил своя нов дом. Храмът на Мелпомена вече разполагал със салон за 500 зрители, модерна сцена, отлични възможности за художествено осветление и музикално оформление.Народният работнически театър в Перник се субсидирал от мината до преминаването му изцяло към Комитета за наука, изкуство и култура от началото на 1950 г.
    Експерти определят два „златни периода“ за пернишкия театър - през 1937-1942 г., когато бил ръководен от Иван Пуховски и 1977 г.-1990 г., когато негов директор бил Георги Русев. На пернишка сцена са гастролирали Стоян Бъчваров - режисьор и артист, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Пенка Василева, Надя Пуховска, Георги Фратев, Атанас Христов, Константин Кисимов и др. Георги Русев привлича в Перник каймака на българския театър. Тук се правели едни от най-смелите постановки. Често българските писатели предпочитали пернишкия театър и давали най-напред пиесите си на него.
    Незабравими остават „Опит за летене“, поставена от Крикор Азарян, , „Човекоядката“ на Иван Радоев, поставена паралелно с театър „София“, „Суматоха“, режисирана от Младен Киселов,„Българи от старо време“ с Георги Русев в ролята на Хаджи Генчо и др.
    Преди промените пернишкият бил най-привлекателният извънстоличен театър. Всеки ден от Руски паметник тръгвал автобус, който докарвал на репетиции в миньорския град живеещите в столицата актьори. Знакова остава драмата „Теофано“ от Радко Радков, поставена от френски режисьор в началото на 80-те години на миналия век на пернишка сцена. Пиесата станала хит, играла се над 200 пъти в цялата страна.
    С Указ номер 368 на Държавния съвет на 18 май 1976 г. пернишкият драматичен театър бил именуван на режисьора Боян Дановски. През годините театърът е получавал много награди от районни и национални прегледи - на Съюза на артистите, за драматизация, режисура, сценография.

     

     

    Източник: Perunik.COM

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини