68 дни. Точно толкова ни делят от 14 ноември – денят, в който България ще избира президента си за следващите пет години. Почти 10 седмици преди най-важния мажоритарен избор в държавата, има само една официално обявена двойка претенденти – настоящият президент Румен Радев и неговата вицепрезидентка Илияна Йотова. Останалите партии или ще обявят кандидатите си в последния момент, или изобщо няма да имат номинации.

Политическата традиция в утвърдените демокрации показва, че партийните кандидати за най-висшите държавни длъжности като президент или премиер са известни месеци преди началото на предизборната кампания.

В България обаче партиите опитват да пазят в тайна предложенията си до последния момент. Ще има ли други кандидати, кога ще бъдат обявени и защо е цялата тази тайнственост?

Различните партии имат различни обяснения, но засега основните аргументи за бавенето са два. Първият е необичайната ситуация на застъпване на президентската кампания с поредните предсрочни парламентарни избори, без значение дали датите на изборите ще съвпаднат или не. Вторият аргумент е опасението на партиите, че кандидатите им ще бъдат "отстреляни с хейт" от опонентите им.

Кой подкрепя Румен Радев
Извън екзотични кандидати като журналистката Цвета Кирилова и спортиста Станислав Недков – Стъки, които преди месеци заявиха, че ще влязат в президентската надпревара, засега единственият ясен претендент за поста е настоящият държавен глава.

Румен Радев и Илияна Йотова обявиха, че ще се кандидатират за втори мандат още в началото на годината и имат отново подкрепата на БСП, която ги издигна през 2016 г. Те ще бъдат подкрепени от още две от парламентарните партии - "Има такъв народ" на Слави Трифонов (ИТН) и "Изправи се.БГ! Ние идваме!" на Мая Манолова и Николай Хаджигенов (ИБГНИ).

Преди близо две седмици лидерът на ИТН Слави Трифонов потвърди пред БНТ, че партията му ще подкрепи Радев. Че ще застанат зад кандидатурата на президента за втори мандат съобщиха и БСП, след решение на ръководството. Първи зад държавния глава застанаха от коалицията на Мая Манолова "Изправи се.БГ! Ние идваме!" - това стана още през месец март.

Румен Радев получи подкрепа на думи и от министъра на икономиката в служебното правителство Кирил Петков, който се радва на високо одобрение, а всички очакват да създаде политически проект.

Засега не е ясно как точно партиите и коалициите ще формализират подкрепата си за Румен Радев – дали лидерите им ще се включат в инициативния комитет, който ще издигне президента или по друг начин.

Ясно обаче е друго - засега нито ГЕРБ представят кандидат, нито другите две парламентарни политически сили, "Демократична България" и ДПС, обявяват намеренията си за президентските избори.

Защо ГЕРБ бави кандидата си
Пред Свободна Европа лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов коментира, че решението на партията му кого ще издигне или подкрепи зависи от това кога президентът ще насрочи парламентарните избори.

Борисов каза, че "в момента всяка партия в България е в изолация". В изолация е ГЕРБ, но в изолация са и ИТН, които не успяха да направят правителство, както и БСП, които също не получиха подкрепа за кабинет.

"Затова в такава политическа ситуация е добре да се търси балансиран президент. Ние от ГЕРБ сме готови да подкрепим равноотдалечен кандидат от всички партии, който да помогне за възстановяването на политическия диалог", каза Бойко Борисов.

Той обаче уточни, че това ще бъде възможно ако първият тур на президентските избори съвпадне с парламентарния вот. Т.е. ако президентът Радев издаде указ, с който изборите за Народно събрание са на 14 ноември, когато ще са президентските избори.

Според Борисов обаче има възможност държавният глава да насрочи парламентарните избори в деня на балотажа – 21 ноември.

"Тогава ще е много важно партиите да имат свой, партиен кандидат. И тогава ще мислим други варианти", каза бившият премиер.

Във вторник, 7 септември, БСП връща третия проучвателен мандат за съставяне на правителство на президента и той трябва да разпусне Народното събрание и да насрочи парламентарните избори. Румен Радев обаче вече даде знак, че няма да бърза и ще даде на депутатите време да приемат актуализацията на държавния бюджет. Това означава, че в близките десетина дни може да няма отговор на въпроса за датата на парламентарните избори.

Бойко Борисов даде и още един аргумент за това, че ГЕРБ бави умишлено номинацията си.

"Всейки хейт към партията отива към кандидата. Защо да го горим човека?", попита лидерът на ГЕРБ.

Пазенето в тайна на номинацията на ГЕРБ до последния момент не е прецедент. И през 2016 г. кандидатурата на Цецка Цачева беше обявена непосредствено преди началото на предизборната кампания. Тогава кампанията започна на 6 октомври, а името на Цачева беше представено четири дни по-рано, на 2 октомври.

"Демократична България" също ще изчаква
И за "Демократична България" (ДБ) съвпадението между двете кампании за президент и парламент представлява проблем.

"Неяснотите как ще бъдат съвместени двете кампании са фактор за нас", каза пред Свободна Европа Христо Иванов.

"Двата вида избори ни поставят в безпрецедентна ситуация", допълни той в отговор на въпрос не трябва ли партиите да действат предвидимо, а кандидатите им да са ясни за избирателите на по-ранен етап, вместо да бъдат излъчвани непосредствено преди началото на предизборната кампания.

Пред журналисти в парламента Иванов посочи още един аргумент – финансирането.

"Демократична България" не сме партия с огромен финансов ресурс, който сме заделили от предишни години. Да осигури финансиране за четири кампании в рамките на една година, за една сравнително малка политическа сила, е много сериозно предизвикателство", каза той.

И допълни, че ръководните органи на коалицията ще вземат решение, след което то ще бъде публично съобщено.

ДПС вярва на "мъдрите си" избиратели
ДПС също запазват мълчание до последния възможен момент. Пред Свободна Европа от партията казаха, че тепърва ще "заседават на тема стратегия за президентските избори", която трябва да се комбинира с парламентарния вот.

Пред Нова телевизия депутатът Хамид Хамид каза, че ако имат номинация, тя "ще е достойна". Без да влиза в конкретика той коментира, че ДПС вярва в "мъдрите си избиратели".

На този етап изглежда невъзможно ДПС да подкрепи Румен Радев, заради откритата конфронтация на президента с Мустафа Карадайъ (ДПС) по време на консултациите за съставяне на кабинет. Тогава Радев попита Карадайъ коя е негововата "родина майка", а движението го обвини в "разпалване на етническа омраза".

В последните 30 години ролята на ДПС обикновено става решаваща на балотажите на президентските избори. Основаната от Ахмед Доган партия засега не коментира ситуацията, при която три парламентарни партии вече застанаха зад действащия президент.

"Разбира се, има хипотеза да има избран президент на първи тур, но сме скептични", коментира представител на движението.

А какво ще правят националистите
На този етап не е ясно какво ще се случва и в т.нар. патриотичен сектор. На последните парламентарни избори ВМРО, "Воля" и НФСБ се явиха заедно. Коалицията им обаче не успя да влезе в Народното събрание.

Сред националистите се приема за "шанс" това, че президентски и парламентарен вот съвпадат. "При силна кандидатура бихме успели да проведем и силна кампания за Народно събрание", казват от ВМРО. Засега обаче не е ясно в какъв формат ще се явят.

От ВМРО определят като спекулация предположението, че лидерът на партията Красимир Каракачанов може да се кандидатира отново за държавен глава, както през 2011 г. и 2016 г.

"Той е силна номинация, но не е единствената", казват от партията. Сред другите играчи в това поле пък Каракачанов неминуемо ще носи негатив заради това, че беше министър на отбраната в коалиционното правителство на патриотите и ГЕРБ. Самият Каракачанов не беше открит за коментар.

Партиите не отговарят конкретно на въпроса кога все пак ще вземат решения за кандидатите си за президент и вицепрезидент. Единственото сигурно е, че това трябва да се случи преди 14 октомври, когато започва предизборната кампания.

Според обясненията на лидерите им обаче това няма да стане преди края на 46-ото Народно събрание и преди президентът да е определил датата за парламентарните избори.