Жертва на тормоз може да стане абсолютно всяко дете

Жертва на тормоз може да стане абсолютно всяко дете, независимо от социалния статус, загрижеността на родителите, справянето му в училище. Това каза в интервю за БТА психологът Биляна Стоянова, която е и преподавател в Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" в Сливен.

Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като "Ден на розовата фланелка". Стоянова смята, че е важно да се говори по тази тема и е добре това да става не само в един специален ден или епизодично в часа на класа. Според статистиката, повече от половината ученици в България между 13 и 15 години са били жертва на тормоз или насилие в и около училище. Това означава, че почти всеки подрастващ се е сблъсквал с тормоза или насилието - като насилник, жертва или страничен наблюдател.

Според нея е особено важно възрастните да не оставят без внимание случаите на агресивно поведение и на тормоз. Родителите трябва да бъдат наблюдателни, особено ако детето няма приятели и не е склонно да споделя, като проблемите са съпътствани с редица тревожни сигнали.
Психологът смята, че най-доброто средство за борба с училищния тормоз е превенцията. По думите й, тормозът се проявява в училище, но неговите корени не са там. Възпитанието на младите хора, изграждането на ценностната им система не може да се случи само в училище, но и в семейството и обществото.

Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като "Ден на розовата фланелка". Има ли, според Вас, полза от инициативите в този ден?

Тормозът в училище е сложна и неприятна тема, особено за тези, които са се сблъсквали с него. Според статистиката, повече от половината ученици в България между 13 и 15 години са били жертва на тормоз или насилие в и около училище. Това означава, че почти всеки подрастващ се е сблъсквал с тормоза или насилието - като насилник, жертва или страничен наблюдател.
Ето защо е важно да се говори по тази тема и е добре това да става не само в един специален ден или епизодично в часа на класа.

Какво предизвиква агресия у децата?

Трябва да направим уточнението, че агресия и тормоз са различни неща. Съществува първична, здрава агресия - тя е присъща на всяко живо същество и е свързана с инстинкта за оцеляване. Деструктивната, зловредна агресия е форма на поведение, насочена към оскърбление или нараняване на друго живо същество, причинявайки болка и страдание. Въпреки причиняването на болка и страдание, агресивните прояви обикновено са без съществени продължителни последици за жертвата поради еднократния си, инцидентен характер.

Тормозът е специфично деструктивно агресивно поведение. При него има целенасоченост, повторяемост, неравнопоставеност на силите, липса на чувство за вина.

Според фрустрационната теория за агресията, когато детето изпитва фрустрация, свързана с трайно недоволство от неговите физически и психологически нужди, тези преживявания могат да доведат до агресивно поведение. Агресивното поведение може да бъде провокирано също от агресивни вярвания и нагласи в семейството, от враждебност в социалната среда, от неразвитите социални умения за справяне с конфликтни ситуации, от неумението да се управлява гневът.

Агресията има своите корени в незадоволените емоционални потребности на детето - от безусловна любов, емоционална отзивчивост, сигурност, подкрепа, признание.

Как могат родителите да разберат, че детето им е жертва на насилие или агресор?

Не всички деца могат и искат да споделят на родителите си за проблемите си в училище. Колкото по-голямо е детето, толкова по-малко вероятно е да се оплаче на родителите си за случващото се. Затова родителите трябва да бъдат наблюдателни, особено ако детето няма приятели и не е склонно да споделя. Могат да се обърнат за помощ към училищния психолог и класния ръководител относно начина, по който детето се държи със съучениците си.

Необходимо е да се обърне внимание, ако детето ходи с неохота на училище; връща се от училище тъжно; плаче често без видима причина; никога не споменава съученици; казва твърде малко за училищния си живот; не знае на кого да се обади, за да научи уроци, или изобщо отказва да се обади на някого; никой не го кани на гости и то не иска да кани никого при себе си.
Тревожен сигнал е и ако внезапно развие здравословни проблеми като депресия, безсъние, коремна болка, раздразнителност.

Каква е ролята на другите - съучениците, учителите, родителите, могат ли те да помогнат в борбата срещу насилието?

Жертва на тормоз може да стане абсолютно всяко дете, независимо от социалния статус, загрижеността на родителите, справянето му в училище. Освен това тормозът има неприятни последствия върху всички участници. Жертвите на тормоз стават депресивни, нерядко имат суицидни мисли. Децата - насилници имат проблеми със самооценката, често самите те са жертва на агресия или неглижиране. Свидетелите изживяват вътрешен конфликт между страха да не се окажат на мястото на жертвата, който води до конформизъм, и чувството за вина заради пасивността си. Това прекършва способността им за емпатия. Така училищният тормоз провокира у всички напрежение, жестокост и отчуждение.
Важно е възрастните да не оставят без внимание случаите на агресивно поведение и на тормоз, защото липсата на реакция, потулването на тези случаи формира у децата вярване, че са безпомощни, че околната среда е опасна, враждебна, че несправедливостта се толерира. Най-доброто средство за борба с училищния тормоз е превенцията. А ефективната превенция се основава на добре изградената и динамично променяща се система на педагогическа работа, психологическо въздействие, но най-вече - на добро взаимодействие между семейството и училището.

Трябва ли учителите да преминават през специални обучения, за да реагират адекватно, когато се изправят пред този проблем?

Всяко училище според потребностите и проблемите си решава от какви обучения се нуждаят учителите. От години в училищата действа утвърден от МОН Механизъм за противодействие на училищния тормоз. Съществуват Координационни съвети от учители и родители, които прилагат този Механизъм. Води се Дневник за случаите на тормоз. Зная от лични наблюдения колко енергия и време влагат учителите, занимаващи се с тази дейност.

Тормозът се проявява в училище, но неговите корени не са там. Възпитанието на младите хора, изграждането на ценностната им система не може да се случи само в училище. Преди време срещнах една метафора за възпитанието - "трикрако столче", чиито основи са семейството, училището и обществото. Няма как "столчето" на възпитанието да е стабилно само с един или два здрави крака. Нужно е сътрудничество в името на децата ни.

Как могат децата и тийнейджърите да се противопоставят на своите насилници, има ли определен тип поведение, начин на говорене, които да накарат агресивното дете да се откаже от тормоза?

Има различни техники, които могат да бъдат полезни при сблъсък с насилници. Сред ефективните решения са игнорирането на насилника, тъй като той се нуждае от внимание. Не получавайки желаната реакция, може просто да се откаже и да потърси друга жертва. Запазването на самообладание, подкрепата от приятели също могат да бъдат добри стратегии. Важно е да се говори за проблема с възрастен - родител, учител, психолог. Това ще помогне за справянето със страховете и отчаянието.
Полезно е децата да развият увереността си, като участват в дейности, които ще повишат самочувствието им и ще изградят стабилна самооценка.

Как социалните мрежи влияят на този тип проблеми? Често се разпространяват видеа и снимки, унизителни за жертвата.

Интернет е глобално явление в нашия живот, той има както положителни, така и отрицателни страни, както всяко друго явление от такъв мащаб. Проблемът не е в социалните мрежи сами по себе си, а в крайностите - ако на детето категорично се забрани да ползва електронни устройства, то ще се чувства аутсайдер сред връстниците си; ако прекарва безконтролно много време с тези устройства, ще възникне зависимост. С други думи, не интернет е източник на рисково поведение - той може само да го усили, да го направи по-достъпно. Интернет е социална среда, а детето може да стане жертва на агресия или измама във всяка среда - реална или виртуална, ако няма развити социални умения. Социалните умения, емоционалната интелигентност, както и характерът, се оформят в семейството.

Кои са рисковете и факторите за онлайн тормоза?

Много е говорено за профилите и снимките на децата в социалните мрежи, за секстинга и онлайн флирта. Тук е важна намесата на родителите. Те често казват, че децата им знаят по-добре от тях как да се справят в тази среда без тяхна помощ. Децата имат технически умения, но нямат необходимия социален опит, медийната грамотност. Изграждането на емоционална интелигентност и дигитална култура е ангажимент на семейството и училището.

По време на дистанционото обучение "прехвърли" ли се тормозът във виртуалното пространство?

Нямам такива наблюдения - поне не сред тийнейджърите, с които се срещам в кабинета, а и в училището, в което работя. Може би защото децата там се занимават с изкуство. Не е без значе

Източник: Haskovo.NET

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Az
    Az
    2 0
    10:35, 25 фев 2021
    Значи чета и се чудя в мен ли е проблема , значи според вас техника за отказване на злосторника , е детето да не му обръща внимание и видите ли злосторника , щял да си потърси друга жертва ...
    На мен ми писна вече в детската градина ,да се разправям с учители и родители , обясних на детето си че не трябва да го е страх от насилниците , а точно обратно , дадох му кураж да се изправи лице в лице с тях и да ги мачка всеки път когато проявяват агресия към по слабите , а не да си търсят нови жертви .

Случаен виц

Последни новини