Отиде си актьорът Иван Златарев, една от последните му роли е в емблематичния спектакъл "Чичовци" на на РДТ

Отиде си актьорът Иван Златарев! Една от последните му роли в театъра, по стечение на обстоятелствата, беше в емблематичния спектакъл на РДТ „Николай Хайтов“ от последното десетилетие – „Чичовци 2014“ на режисьора Петър Тодоров по мотиви на повестта на Иван Вазов. С превъплъщението си като Дядо Поп Ставри, Иван Златарев даде класа, пречистваща сила и дълбока емоционалност на спектакъла. Той обичаше зрителите и зрителите го обичаха. Беше чест да ни гостува на Смолянска сцена!
"Сбогом, Ванка! Ще те помним и ще те обичаме завинаги!", казват от трупата на театъра. И добавят:
Нека го изпратим с монолога на Дядо Поп Ставри, базиран на Завета на закрилника на българския народ Св. Иван Рилски към нас, българите:
''Аз, смиреният и грешен Поп Ставри, с Божията благословия ви предавам завета на нашите свети отци с надежда да подражавате на тях, да търпите душевни и телесни несгоди, и да бъдете Боготърсачи. Пазете вярата непорочна и незасегната. Не се увличайте от разни чужди учения и от бляскави изкушения, защото добре е с благодат да се укрепва сърцето, а не с ястия. Сред нас броди опашатия, който размесва брашното със своя прах и от него ни сторва хляб да ядеме. Като го вкусваме, забравяме, че има по-справедлив свят, заради когото си струва да не влизаме в каменния безсърдечен и бездуховен свят, в
чиито жители сме се превърнали. Допуснали сме около шиите ни да се увие сребролюбивата змия и сме забравили, че само Бог не ще ни остави лишени от нищо, а разчитаме на опашатия да нахрани нас и децата ни. Ние, горделивци окаяни, си казваме с пълни стомаси: “Ние владеем света! За какво ни е Бог след като сме силни и имаме?” Ето на това ни учи опашатия с глинените крака и ни заблуждава. Там, накъдето сме тръгнали, Бог го няма! Вместо истински хляб, ядем хляб от каменен прах и си мислим, че пътят към вашето щастие преминава през препълнените ни търбуси. Тежко и горко ни! Ние се опияняваме от лъжливото усещане за свобода, но това ни прави несвободни. Нима е свободен този, който пълзи по земята? Да се покаем дорде е време. Да бъдем братолюбци, а не сребролюбци, защото онзи, който иска да е най-голям сред всички, трябва да бъде слуга на всички. Златото и среброто ухапват като змия оногова, който ги има. Не те, а съвършената бедност и възвишеното смирение са житейското богатство и само чрез тях ще възтържествува божието царство на земята! Амин!''
 

Източник: Smolyan.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини