Оцеляват не най-приспособимите, а най-мързеливите

Оцеляват не най-приспособимите, а най-мързеливите – философията на тези, които не обичат да полагат усилия. Няма значение, че работата се трупа, мързелът е печаливша стратегия в еволюционно отношение, спасила от изчезване множество видове.

Поне това е една от интерпретациите. Учени изследвали близо 300 вида мекотели, живели и измрели в Атлантика през последните 5 милиона години, и открили, че ускореният метаболизъм определя кой да последва съдбата на птицата додо.

Морските охлюви, плужеците и мидите, които изгаряли най-много енергия били по-застрашени от измиране в сравнение с не толкова енергичните си братовчеди, особено ако са живели в малки океански хабитати, открили учените.

Макар причините за измирането да варират, изследването установява нова връзка между количеството енергия, която животните изразходват, за да растат и поддържат телесната си тъкан и времето, през което видовете обитават Земята.

“Колкото по-бавен е метаболизмът, толкова по-голяма е вероятността видът да оцелее”, казва Брус Либерман – професор по екология и еволюционна биология, оглавяващ изследването на Университета в Канзас. Според него фразата “оцеляват най-приспособимите” трябва да звучи като “оцеляват най-мързеливите или поне най-мудните.”

Учените изследвали 299 вида коремоноги, като охлюви, плужеци и миди, живеещи в Западния Атлантик в периода от плиоцена, преди над 5 милиона години, до момента. Когато изследователите изчислили метаболитния индекс на всеки един вид, открили че разходът на енергия се различавал драстично при 178-те вече изчезнали вида, в сравнение с тези, които живеят и до днес.

Вероятното обяснение е, че организмите, които са били по-мързеливи или мудни са имали по-нисък разход на енергия или по-малка нужда от храна и това им е позволило да оцелеят в по-трудните времена.

Тези открития ще позволят на учените да предскажат с по-голяма точност кои видове е най-вероятно да измрат, ако климатичните промени засегнат производството на храна. Следващата стъпка е да се определи дали метаболизмът играе роля в скоростта на измиране на други животни, включително такива, живеещи на сушата.

“Тези резултати не означават непременно, че най-мързеливите хора, са най-приспособими, защото понякога именно те са онези, които потребяват най-много ресурси. Мързелът на хората, в светлината на всички онези промени в природата, на които ставаме свидетели, може да се окаже най-голямата опасност, пред която е изправен собствения ни вид”, казва Либерман.

Източник: theguardian.com
 

Facebook коментари

Коментари в сайта

Хороскоп за 26.01.2021

Последни новини