Зона на комфорт - начин на употреба

Да залагаме винаги на сигурното, може да е, на пръв поглед, работеща стратегия, но в един момент може и да се окаже, че май крачим на едно място. Все едно сме на бягаща пътечка - уж полагаме усилия, уморяваме се, виждаме изминатите километри, но сме си пак там.

Затова единственият начин да оползотворим зоната на комфорт е да я оставим зад гърба си. Не е необходимо да правим велики промени в живота си, а да вървим стъпка по стъпка към новите навици.

Същото действие, друг начин

Говорим за най-малките действия. Да намираме различен път сутрин до работа или вечер, на връщане към дома. Да станем вегетарианци за седмица, да обядваме на ново място. Да облечем дреха, която гледаме с поглед тип "никога няма да нося това".

Време за решение

Ако все бързаме за някъде и все не ни остава време да помислим над целите и приоритетите в живота си. Ако правим едно и също нещо всеки ден, но не сме сигурни дали то е правилното. Значи е време да забавим темпото.

Това може да ни звучи доста плашещо, ако сме свикнали все да се надбягваме с времето. Но даването на време за въпроси, отговори и решения може изцяло да промени мирогледа ни. Трябва да започнем да мислим, а не само да реагираме.

Страхове

Да вземем решение за промяна си е тежка работа. Най-често трудността идва от страховете, които следват промяната. Ако отида на нова работа, дали ще се разбирам с колегите? Ако изтегля кредит, дали ще успея да го погася?

Затова е важно страховете да се идентифицират, да се назоват с истинските им имена и срещу всеки от тях да запишем решение, съветва Life Hacker. Така промените ще ни се струват доста по-лесни като стъпка.

Нови знания и преживявания

Дали ще запишем курс по език или ще пътуваме до непознати места, няма значение. Запознанството с нови хора също разширява мирогледа ни. Когато попаднем на дадено място и много ни се прииска да живеем там, вероятността да се решим на смела крачка е по-голяма.

Добра идея е и да бъдем доброволци или да започнем да спортуваме. Задаваме си предизвикателства и рискуваме с тях. Така ще станем по-уверени и доволни от себе си. А трябва да сме такива, за да не разчитаме само на комфорта.

Позитивизъм

Той трябва да ни води за носа, но и да не го оставяме да върви прекалено далеч от нас. Визуализираме най-напред положителните резултати от промяната, а не трудностите, през които трябва да преминем преди това.

Е, не пропускаме и да развием най-лошия възможен сценарий, пред който всяко друго развитие на ситуацията няма да ни стресне.

За какво е всичко това

Когато се научим да не разчитаме на сигурното чрез гореизброените техники, ще приемаме неизбежните промени в живота по-лесно и ще се адаптираме към нови места и обстоятелства по-бързо.

Когато спрем да се самоограничаваме, че не можем да свършим нещо или няма как се справим, ако отидем да живеем сами в друг град или страна, ще разберем на какво сме способни наистина. Ограниченията започват от съзнанието, а не от възможностите.

Когато мислим извън зоната на комфорт, границите на нашата креативност също се разширяват. Така създаваме нови идеи, които са способни да ни отворят много нови врати за в бъдеще.

Източник: lifestyle.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини