Представител на точните науки ще ръководи Българската академия на науките през следващите четири години, пише БТА във връзка с предстоящия днес избор.

Кандидатите за председател на БАН са двама - физикът-сеизмолог чл.-кор. Николай Милошев и математикът акад. Юлиан Ревалски.

Общото събрание на академията насрочи избора за 1 декември от 9.00 часа в Големия салон.

Чл.-кор. Николай Милошев (род. 1959 г.) сега е заместник-председател на БАН, от март до май 2013 г. е бил служебен министър на образованието и науката, а преди това - директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН.

Акад. Юлиан Ревалски (1956 г.) от 2013 г. е директор на Института по математика и информатика (ИМИ) на БАН, а през 2011-2012 г. негов зам.-директор. Акад. Ревалски има принос за учредяването на наградата на ИМИ за постижения на млади български учени в областта на математиката. Бил е и гост-професор в университети в чужбина.

Програми, ориентирани към проблемите на българския учен

Програмата за управление на БАН за 2016-2020 г. на чл.-кор Николай Милошев е от 15 страници. В нея той отбелязва, че в последните 25 години БАН непрекъснато се свива - от 14 500 души през 1989 г., през 7800 до 2010 г. и до 6700 сега.

Това попречи на равномерното заемане и обновяване на научните позиции. Нарушена беше приемствеността между поколенията. Все по-малко млади хора желаят да работят в БАН. Сега в БАН има около 430 професори, 1000 доценти, 900 главни асистенти и 500 асистенти, посочва Милошев.

Той припомня, че сега в БАН има 42 института, 8 специализирани звена и няколко помощни и оперативни звена, в които работят общо 6700 учени и служители. Учените в БАН са малко под 3000, уточнява кандидатът физик.

4-годишната програма на акад. Юлиан Ревалски е от 26 страници. Като една от основните и социално ангажирани мисии на БАН той сочи трансфера на научни знания към студентите и преподавателите във висшите училища.

Средната работна заплата в БАН сега е с около 200 лева по-ниска от тази в страната, а в сравнение със средната работна заплата във висшите училища разликата е още по-голяма, сочи акад. Ревалски.

Той уверява, че ще положи всички усилия, заедно с ръководните органи на БАН и със Съвета на настоятелите, "за съществено увеличение на заплащането на научния и научно-помощния персонал".