Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще прави проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи. Те остават без кариерни "бонуси"
Това реши парламентът на второ четене с промени в Закона за съдебната власт, които се гледат в извънредно заседание.
Според новите текстове Инспекторатът ще извършва проверки на имуществените декларации на магистратите, проверки за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на магистратите, предаде БТА.
Депутатите задължиха административните ръководители в съдебната власт да предоставят информация за действията, които са предприели по всеки сигнал.
Член на ВСС пък няма да може да е лице, спрямо което е установен конфликт на интереси с влязло в сила решение по-малко от една година преди избора.
Народното събрание отхвърли предложението на Емил Димитров-Ревизоро от Патриотичния фронт да се дават кариерни "бонуси" на членовете на ВСС. Идеята му бе подкрепена само от БСП и ДПС.
Тя е членовете на ВСС да се връщат на по-високо ниво в системата от това, от което са дошли. Например - ако са станали съдебни кадровици като съдии в апелативен съд, след края на мандата да се връщат като върховни съдии. Според Димитров всичко друго било наказание.
Съюзът на съдиите обаче вече се обяви категорично против заобикалянето на конкурсното начало, което да важи само за членовете на ВСС.
Мартин Димитров от Реформаторския блок пък каза, че кадровите "бонуси" са антиреформа.
"Бих се опитал леко шеговито да коментирам: ако магистрат от ВКС и ВАС отидат във ВСС, как ще го повишим - ще става ли президент на републиката? Вижда се, че и такива мисли са минавали през главите на някои тук", допълни той.
Приета беше и още една важна промяна в Съдебния закон - тя дава право на глас на съдиите при управлението на системата, чиято цел е да се ограничи влиянието на лобитата на началниците. Така нареченото съдийско самоуправление ще включва четири основни нови права
- 1/3 от съдиите във всеки районен съд ще могат да издигат своя фаворит за председател, като ВСС няма да има право да игнорира техния избор и ще е длъжен да го подложи на гласуване.
- Общото събрание на Районния съд ще приема правилата за разпределение на натовареността, които ще се прилагат от председателя.
- Общото събрание ще има право да изслушва кандидатите за зам.-председатели и ще може да възрази на решението на председателя.
Кой и как може да стане съдебен заседател
Парламентът разписа и процедура за определяне на съдебни заседатели. В срок от пет месеца преди изтичането на мандата им общинските съвети ще обявяват в медиите откриването на процедура за определяне на нови.
За съдебен заседател може да се кандидатира всеки български гражданин, който е на възраст от 21 до 68 години, със завършено най-малко средно образование, не е осъждан за умишлено престъпление, не страда от психически заболявания и има настоящ адрес в община от съответния съдебен район.
Съдебен заседател не може да бъде човек, който е общински съветник, участва в ръководството на партия, коалиция или организация с политически цели или работи в съд, прокуратура, следствени органи, МВР или в други органи от системата за национална сигурност.
Мандатът на съдебните заседатели вече ще е четири вместо пет години, като няма да могат да бъдат избирани за повече от два пъти в същия съд. Те ще получават възнаграждения от бюджета на съдебната власт, като то ще е не по-малко от 20 лева на ден.
Преди гласуването три съсловни организации - Съюза на съдиите, Българската съдийска асоциация и Асоциацията на прокурорите, излязоха с общо обръщение към депутатите да не подкрепят при второто гласуване предложението, одобрено от правната комисия, магистратите да декларират пред Висшия съдебен съвет членството си в съсловни организации. Според тях това представлява "недопустима" намеса в конституционното им право на свободно сдружаване.
