При разкопки на манастирския комплекс Караач теке край Варна археолози откриха основите на баня и тоалетна от края на ІХ - началото на Х век. Проучването се ръководи от проф. Казимир Попконстантинов.
"Помещенията са изградени по същия начин като останалите сгради в комплекса - четири реда зидани камъни и три реда тухли. Подобно луксозно строителство, както и самото наличие на баня и тоалетна дават основание да се смята, че комплексът е свързан с княжеския двор. Такива помещения са открити до момента само в манастира до село Равна, Провадийско, и в Голямата базилика в Плиска, каза пред журналисти проф. Попконстантинов.
Тази година в комплекса са намерени също около 3000 нови фрагмента от стенописната украса на храма.
"Това е още едно доказателство, че в изграждането на манастира са вложени огромни средства, за което свидетелстват и украсата, откритият огромен скрипториум и банята и тоалетната", категоричен е проф. Попконстантинов.
Археолозите смятат, че най-вероятно след оттеглянето си от светската власт княз Борис І се е замонашил точно в този манастирски комплекс. Това предположение пръв прави Карел Шкорпил след откриването на манастира през 1921 г. В един от петте открити гроба тогава изследователите се натъкнали на оловен печат с лика на Михаил-Борис, както и на старобългарски надписи. Той е от ранния вид печати, датиран е от 899 г. Тогава князът напуска престола и се замонашва, предоставяйки престола на своя син Владимир Расате.
"Помещенията са изградени по същия начин като останалите сгради в комплекса - четири реда зидани камъни и три реда тухли. Подобно луксозно строителство, както и самото наличие на баня и тоалетна дават основание да се смята, че комплексът е свързан с княжеския двор. Такива помещения са открити до момента само в манастира до село Равна, Провадийско, и в Голямата базилика в Плиска, каза пред журналисти проф. Попконстантинов.
Тази година в комплекса са намерени също около 3000 нови фрагмента от стенописната украса на храма.
"Това е още едно доказателство, че в изграждането на манастира са вложени огромни средства, за което свидетелстват и украсата, откритият огромен скрипториум и банята и тоалетната", категоричен е проф. Попконстантинов.
Археолозите смятат, че най-вероятно след оттеглянето си от светската власт княз Борис І се е замонашил точно в този манастирски комплекс. Това предположение пръв прави Карел Шкорпил след откриването на манастира през 1921 г. В един от петте открити гроба тогава изследователите се натъкнали на оловен печат с лика на Михаил-Борис, както и на старобългарски надписи. Той е от ранния вид печати, датиран е от 899 г. Тогава князът напуска престола и се замонашва, предоставяйки престола на своя син Владимир Расате.
Източник: kafene.bg