Чернобилски бабушки - жените, които отказаха да напуснат забранената зона

На 26-ти април 1986 4-ти реактор на чернобилската електроцентрала се взриви. Пожарът продължи 10 дни отделяйки 400 пъти повече радиация от бомбите над Хирошима.

Днес почвата, водата и въздухът на Чернобил са едни от най-замърсените в света. Реакторът се намира в центъра на забранената зона от 1 000 квадратни мили, ничия земя поставена под карантина, охранявана от граничари, с паспортен контрол и непрекъснато следене на радиационния фон.

Но човешките истории, често остават на заден план, за сметка на екологичното бедствие. Това са историите на 130-те самозаселили се, които дръзват да живеят в забранената зона.

Почти всички са жени. Около 116 000 души бяха евакуирани от района по време на инцидента, но около 1 200 предпочетоха да се върнат. Жените, които останаха, сега 70 и 80 годишни са последните оцелели от тези, които нелегално се завърнаха към бащините домове скоро след трагедията.

Нов филма на Холи Морис и Ани Богарт проследява историите на бунтарите, докато животът им продължава сред токсичност и самота.

Филмът се фокусира върху разпръснатите в зоната призрачни села - пусти, зловещи и отровени. В много от селата са останали да живеят по 8 или 12 бабушки.

Една от тях - Ханна Заворотная разказва как се промъкнала през храстите обратно в селото си през лятото на 1986-а. “Застреляйте ни и изкопайте гроб”, казала тя на войниците, които се опитали да я евакуират заедно с другите членове на семейството и, “иначе оставаме.”

Но защо е предпочела да живее върху тази отровена земя ? Дали не е наясно с риска или достатъчно луда, че да го пренебрегне, или и двете ? Запитана за радиацията, Заворотная отговаря: “Радиацията не ме плаши. Страхувам се от глада.”

Тя и другите жени преживели Гладомора при Сталин – масовия глад през 30-те, довел до смъртта на милиони украиници, а след това и нацистите през 40-те. Когато се случил инцидентът в Чернобил няколко десетилетия след управлението на Съветския съюз, мнозина нямали желание да бягат от невидим враг.

Тъй като вече били преминали детеродната възраст, на самозаселниците им било позволено да останат полулегално. Но какво се случва със здравословното им състояние ? Какви са усложненията от живот в среда замърсена с радиоактивни елементи като цезий, стронций и америций ? Изследванията са с противоречиви резултати. Световната здравна организация предрича над 4 000 смъртни случая като последица от катастрофата в Чернобил.

Според Грийнпийс и други организации случаите ще са десетки хиляди. Всички са единодушни, че броят на заболелите от рак на щитовидната жлеза е изключително висок. И че евакуираните от района около Чернобил, преживели травмата на принудително изселените страдат от тревожност и депресия.

Радиоактивното замърсяване може и да е смъртоносно, но травмата от преместването е още една тежка последица от Чернобил. Един от чернобилските медици, чиято задача е да извършва годишни прегледи на работещите в зоната, казва за принудително изселените възрастни хора: “Много просто, те умират от мъка.”

Други бабушки добавят: “Ако напуснете, умирате.”, “Тези, които тръгнаха, сега са по-зле. Сега умират от тъга”, “Бащината земя си е бащина земя. Никога няма да я напусна.”

Радиация или не, тези жени са в края на живота си. Но тяхното съществуване и силният им дух бележат трансформиращата сила на връзката с дома и силата на решителността. Те са необичайните уроци от една ядрена трагедия.

Източник: theguardian.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини