Прокурорите са превърнати в чиновници. Те не са лица, до които хората имат достъп в най-важния етап от съдебния процес. Много българи нямат адекватна представа за начина на работа и правомощията на прокуратурата, което е сред основните проблеми пред съдебната реформа. Администрацията има много нисък капацитет да открива корупционен риск и да разкрива нарушения с корупционен произход. Едновременно с това контролните органи не проявяват и особена активност.

Това са част от изводите в доклад на неправителствената организация "Програма за развитие на съдебната система" за работата на държавното обвинение, цитиран от БТА. Изследването беше представено днес.

Според организацията друга основна слабост е неправилното възприемане на работата на прокуратурата в медиите и общественото съзнание.

"Хората или нямат доверие в полицията и органите на досъдебното производство, или вярват, че не са необходими особено усилия за разкриване на престъпленията. Хората нямат адекватна представа за това за какво и как да сезират прокуратурата и какво се очаква от тях, след като се образува преписка", се посочва още изследването.

То препоръчва по-голяма информираност за работата на държавното обвинение.  И по- засилен диалог между прокурора и гражданите в неговия район на компетентност.

Според доклада сред българите продължават да битуват представите, че обвинителният уклон на прокурора стои над стремежа за разкриване на обективната истина.

"Това, както и срещащите се случаи на прибързано образуване на дела, самоцелното повдигане на обвинения, наказателното производство продължават да се схващат като заплаха или като разправа с определени лица. Липсва увереност у хората, че разследването се образува за установяване на определени факти и обстоятелства и за разкриване на истината. Накрая се получава, че дори истината да стане явна в хода на делото, хората не вярват или не успяват да я разберат поради сложния правен език и сложните казуси", се казва в доклада.

Основна слабост в областта на превенцията и противодействието на корупцията е фиксирането на законодателя и изпълнителната власт върху наказанията, посочва още изследването. Според анализа все още не се разбира достатъчно ясно значението, което биха имали правилно насочени превантивни мерки. Те са подобряване на бизнес средата, укрепването на демократичното общество и повишаването на чувството за обществена справедливост и доверие в институциите.

"Взаимодействието между прокуратурата и администрацията е изключително слабо и неефективно. Заради това, че са претоварени, а и делата стават все по-сложни, от прокуратурата не изследват организационни слабости в отделните административни звена", пише още в анализа.