Хора над 64 години масово напират да вземат дипломи. Пенсионерите искат да получат сертификати за хобитата и знанията си, които са натрупали през целия живот. Възможност за това им дава нова европрограма, която валидира умения, придобити по неформален път. Нейната цел е хора, които нямат тапии, но са способни да упражняват дадена професия, да получат документ за това. Той се признава и от работодателите.
Оказва се обаче, че една от най-големите групи желаещи са тези в пенсионна възраст. Те искат да станат най-вече готвачи, строители и сервитьори. Не е ясно обаче дали смятат да упражняват професията след пенсионирането или просто искат да имат сертификат за уменията си. Възможно е част от все още младите пенсионери да се канят да използват документите, за да си доработят в чужбина. Чак в края на проекта обаче хората ще бъдат питани смятат ли да ползват новата тапия, за да си търсят работа с нея.
Общо около 7500 българи са поискали да се възползват от програмата. Те не заплащат за обучение и изпити. На финала обаче само 1200 от тях ще имат сертификати, останалите трябва да чакат излизането на нова подобна европрограма.
Най-много българи искат да валидират знания в сферата на туризма - като сервитьори, бармани и готвачи, които са едни от търсените професии. Има и много желаещи да се квалифицират като електротехници и монтьори. Предполага се, че повечето от тях работят като такива, просто им липсва съответният документ. Ако го имат, те могат да претендират и за по-добро заплащане.
Въпреки че в една предварителна анкета най-много от запитаните са заявили, че биха желали да станат оператори на компютри, на финала в областта на електрониката и електротехниката са се записали едва 417 души. Оказва се, че има и доста българи, които искат да получат сертификати за счетоводители. Този проблем изпъква например в градове като София, където хора с гимназиални дипломи са били назначени на счетоводни длъжности и са усвоили знанията си в хода на работата. Сега те се страхуват да не загубят мястото си заради липсата на тапия и затова масово се записват да вземат сертификати за икономисти. В столицата най-голям интерес се проявява именно към икономиката, туризма и строителството. Мнозина искат да станат и хлебари, фризьори и козметици. Програмата дава възможност за валидиране на най-разнообразни познания - техници на компютърни системи, на газова и топлотехника, куриери, дори планински водачи. Дава се възможност да получиш и диплома по графичен дизайн или за организатор на интернет приложения. Документът, който се издава, може да бъде за цялата професия или за частични умения. Той носи името свидетелство или удостоверение и е съгласуван с работодателите, така че те ще го приемат за валиден. Целта е по този начин да се намали и броят на заетите в сивата икономика, които не могат да се наемат на легална работа заради липса на документ.
Показват макети и справки от шефа
Всеки, който иска валидиране на уменията си, може да се обърне към съответната гимназия, бюро по труда, работодателска организация или синдикатите. Там го насочват към съответното училище. Информация може да се получи и от сайта на проекта, както и на телефон 070013773 на цената на градски разговор.
След като човекът се обърне към гимназията, там се установява какво той знае и умее до момента. Кандидатът може да донесе снимки, макети на направеното от него, документи, които удостоверяват опита му. Сред тях могат да бъдат атестации от работодателя за изпълнение на определени дейности, длъжностни характеристики, награди от състезания, сертификати от преминати обучения. След това комисия в училището заседава и преценява какво трябва да бъде доучено. На финала кандидатът преминава през изпити по теория и практика. Ако желаещите да вземат документ не са напълно готови, им се изготвя индивидуален план за наваксване на пропуснатото.
Отпускат по 600 лева на калпак
Европрограмата отпуска по 600 лева за всеки обучаван, като те трябва да покрият подготовката му за 72 часа. Първите три от тях са за първоначална консултация, а останалите - за обучение. За сравнение в Европа стойността на същото нещо е 1500 евро.
Иначе по проекта са отпуснати общо 5,8 млн. лева, като 300 000 са за информационни дейности сред населението. Обучени са общо 1000 консултанти и изпитващи.
Затворници и роми също искат документ
Най-много желаещи да вземат тапии за натрупания си опит има между 45-54-годишна възраст - 2281. 59 на сто от тях са мъже. Следват ги хората пред пенсия и пенсионерите. Най-малко имат желание да вземат документ за хобита хората до 36 години. Най-много от мераклиите са с диплома само от гимназията, висшистите са два пъти по-малко.
Сред кандидатите да вземат документа има и 576 затворници. Идеята е проектът да им помогне след това да се адаптират в обществото. 170 от желаещите са роми, има и трима мигранти. 1579 души са без работа, като 253 от тях търсят препитание повече от година и се надяват свидетелството да им помогне пред работодателите.
Ако основно се взима на 16 г.: По-лесни уроци до 9-и клас
Гимназията няма да се дели на два етапа
Просветното министерство се отказва от реформата, която от осем години насам предвижда нова структура на училищата. Това стана ясно от изявление на зам.-министъра на образованието Атанаска Тенева. Тя съобщи, че се върви към завършване на гимназиалното образование само на един етап. Досега предвижданите промени, зад които стояха две поредни министерства, предвиждаха основното образование да се завършва в седми клас, а гимназията да се дели на два етапа - до 10-и и до 12-и клас, като през втория учениците се профилират само в избрани предмети или професии.
От думите на Тенева стана ясно, че това ще бъде променено. По нейните думи най-спорният въпрос, заради който училищният закон се бави, е именно структурата на образованието - кога да се завършва основно и кога средно образование. Сроковете за този закон, който първоначално трябваше да бъде готов до миналата Коледа, вече са изместени през 2015 година. Тенева поясни, че това означава, че реформата ще влезе в сила едва от 2016. Тя заяви, че идеята на синдикатите първа диплома да се взема в девети клас е възможна, но искала продължителна реализация. Неин плюс било това, че в такъв случай учениците, които постъпват в гимназии, вече ще са на 16 години и ще могат да участват в т. нар. дуално обучение. Тоест - да бъдат наемани като стажанти на реални работни места. Друг плюс е, че завършването в 9-и клас ще задържи в училище учениците до конституционно задължителната възраст 16 години и по този начин ще намали отпадането. Като минус Тенева посочи само, че традицията в българското образование е друга. Според предложението на Янка Такева учениците ще завършват основно училище в девети клас, но езиковите, математическите и спортните школа ще могат да приемат от пети и седми клас. Те обаче ще бъдат преименувани в лицеи. Сред аргументите на синдикатите е и това, че ако училището се завършва по-късно, учебният материал ще бъде разпределен по-равномерно през годините и децата няма да бъдат толкова натоварени. Другият учителски синдикат към КТ "Подкрепа" също подкрепя идеята училище да не се завършва в седми клас.
Всеки втори петокласник не ходи на занималня
По-малко от половината деца в пети клас са пожелали да ходят на занималня, въпреки че тя е безплатна. Едва 45%, или 22 300 деца, ще се запишат за целодневно обучение през следващата учебна година. За първа година занималнята в пети клас е безплатна, като държавата осигурява за целта 4,5 млн. лева. Повечето родители обаче се отказват, защото условията са лоши и заради липса на помещения много от училищата сливат групите. Така в пети клас в една група за занималня могат да се окажат и 40 деца, което пречи на подготовката им, разказаха директори. Други от тях се оплакват, че заради задължителната занималня трябва да свият приема на първокласници.
Глад за начални учители в София
В столицата има глад за учители в началния курс, сочат данни на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Освен това доста силно се чувства недостигът и на преподаватели по английски със специалност английска филология, както и на даскали по информационни технологии. Този проблем съществува и в други големи градове като Пловдив, Монтана, Благоевград, Бургас, Варна. Повечето от хората, които преподават тези дисциплини, не са завършили съответните специалности, а са се преквалифицирали от преподаватели по други предмети. В Плевен липсват учители по математика, физика, химия и биология. Според синдиката в малките селища пък най-остра нужда се чувства от даскали с хибридни специалности, например "география и история", които да комбинират преподаването на двата предмета, за да не се натоварва делегираният бюджет с две заплати.
Над 200 школа дават свидетелства
Повече от 200 са училищата у нас, които могат да дадат тапия за хоби. Най-много училища в страната ще валидират познанията на електротехниците - 64. 46 школа ще дават тапии на техници на компютърни системи, 40 - за ресторантьори, 36 - за готвачи. Има обаче и професии, за които училищата са само в едно или две населени места. Хора, които нямат документ за програмист, но упражняват свободно професията, могат да получат документ за това в Добрич или Монтана. Счетоводни умения се признават в София, Свищов, Велико Търново, Разлог, Петрич и Силистра. Само училище във Варна признава уменията по графичен дизайн. Гимназия в Търново дава тапия на помощник-възпитатели. В София най-много хора са насочени към Националната финансово-стопанска гимназия.
Обучават онлайн преподавателите
Учителите от малките населени места вече ще бъдат обучавани онлайн, за да не губят време в пътувания за квалификация в големия град. Участието им в обучения пък ще бъде обвързано с растеж на заплатите и в кариерата. Младите даскали вече няма да чакат 10 години, за да дочакат титлата "старши" и съответното увеличение на заплатата, а ще имат бърза писта за растеж.
Копирано от standartnews.com
