На кого принадлежи Васил Левски, тази голяма и светла човешка личност?

Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянка­та на Балкана, живее от нача­ло докрай сред своя народ, бори се за неговата свобода и бъде­ще, загива за неговото щастие.

Като никой друг Левски облада­ва най-добрите качества на българското племе. В него трепти реформаторският за­мах на Бориса I, историческа­та решителност на Симеона Велики, себеотрицанието на богомилите, дръзновението на Ивайло, екзалтацията на Паисия, гордостта на Раковски. Тези качества на най-добрите българи, ковани в нашата про­дължителна и превратна ис­торическа съдба, у Левски са вдъхновени и облагородени от хуманизма на Ренесанса, свет­лината на Просвещението и либералното свободомислие на XIX век.

Велик син на България, Левски е гениален творец на нейна­та най-голяма историческа епоха, на Българското възраж­дане, на българския XIX век. Без него, без мислите и делата на този неповторим гений, Бъл­гарското възраждане би било многократно по-бедно по дух, по-ограничено по идеи, по-мал­ко красиво, тъй като щяха да му липсват дръзновението и смелостта, присъщи на всяка голяма и целеустремена епоха.

Но Левски не само идва из дълбините на нашата исто­рия, не само украсява Българс­кия ренесанс, той влиза власт- но и в новото време, за да при­съства реално цял един век след кончината си в българско­то историческо битие.

По-нататък Левски присъст­ва вече в обществените борби, в социалните търсения. Всяка българска партия е слагала не­говия лик на знамената си. Ни­кой, който се е борил за място в българския живот, в българс­ката политика или е претен­дирал за българското бъдеще, не е можел да пренебрегне Ва­сил Левски. Васил Левски живее навсякъде, където живее и страда българщината.

Левски не написа оди за България, той не каза като Раков­ски, че няма нищо по-свято за човека от отечеството, не се просълзи като Каравелова пред своето "отечество любезно", не изпя вдъхновените песни на Ботева. Той просто и по човеш­ки изрази синовната си обич към България, като се бори и умря за нейното бъдеще, за да остане в българската история като най-голям и завършен ро­долюбец.

Но Левски не принадлежи са­мо на България и на българите. Неговите идеи за свободата и революцията, неговите реали­зации и преди всичко ненадми­натата в историята на осво­бодителните борби народна революционна организация, не­говите прозрения в бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят, и него­вият безсмъртен дух принад­лежат на цялото човечество. С всичко това синеокият момък от Карлово стана един от голе­мите граждани на света, наре­ди своето име до имената на най-големите мъже, които да­де деветнадесетият век.