Сирия се превръща все повече в катализатор на несигурността, конфронтацията и разрушаването на онзи световен ред, който надживя Студената война, коментира М. Щюрмер. В тази страна не се очертава щастлив край, до който може да се стигне чрез преговори, компромис или желание за ново начало. Затова пък сме свидетели на все по-често вмешателство от страна на чужди сили:
Русия е оръжеен доставчик и закрилник на алевитската династия на Асад и неговия режим на железния юмрук; Москва подкрепя също така Иран и ливанско-шиитския боен отряд на „Хизбула”; Арабската лига се задоволява да укорява с остри думи политиката на Асад, но само толкова; европейците пък се упражняват в реторика за мир, държейки се настрана от конфликта; турците съзират заплахи за интересите им в арабския свят, но не знаят откъде да започнат - прекалено много са огньовете, които трябва да бъдат изгасени; израелците пък заплашват, че в случай на нападение ще отговорят с военна акция.
Накратко: положението е повече от сериозно, но отникъде не дебне спасение.
Освен от САЩ. Америка остава единственият силов фактор в региона. Същевременно, макар и оставени сами, американците са последните, които все още се застъпват за някакъв световен ред - но не само на думи, както повечето останали, а с конкретни дела, както никой друг. За американския президент Барак Обама би било детска игра с помощта на няколкостотин ракети „Круз” да организира един по-голям фойерверк над летища, военни бази и командни централи на сирийската власт.
Разбира се, това трябва да стане на безопасно разстояние от складовете с химическо оръжие - то не бива да бъде бомбардирано, нито пък да попада в ръцете на терористи. И все пак: подобна “хирургическа” операция не е никак лесна. Включително и заради това, че залогът е много по-голям от това просто да бъде наказан Асад. В случая става въпрос за много повече: за сигурността в света, за разпределението на оръжията за масово унищожение, за баланса на силите в Близкия изток и извън него и най-вече за ръководната роля на САЩ.
Европейците наблюдаваха в продължение на две години развоя на кризата в Сирия, без дори да подозират, че е възможно да се стигне до worst case - това, което се случи на 21 август. А сега политическият дебат в Лондон, Париж и Берлин се свежда единствено до това дали една евентуална война в Сирия е желателна или не. Отговорът на този въпрос както в политически, така и в морален аспект, е еднозначен и категоричен.
Европейците обаче явно отказват да проумеят, че е илюзорно да възлагат надежди на Съвета за сигурност на ООН, който е с вързани ръце зарадируско-китайската блокадна политика. Нито пък са склонни да си дадат сметка за това, че ако Конвенцията за забрана на химическото оръжие утре се превърне в купчина безполезна хартия, то същото може да се случи после и с Договора за неразпространение на ядрените оръжия. А това окончателно ще развърже ръцете на страни като Северна Корея и Иран.
Без съмнение цялото това развитие ще породи нова динамика, свързана с оръжията за масово унищожение, която никой вече няма да е в състояние да спре - нито Америка, нито пък щедрите на думи, но бездейни европейци. Съединените щати са единственият световен полицай, а освен това и гарант за спазването на международните договори.
