Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Предимно облачно 7°
Още по бай Тошево време... Един милиционер хваща един студент да пресича на червено и го заговаря: - Аааа, а сега какво ще правим, а? Глоба идвай с мен в РПУ-то!! Стъписаният студент едвам промълвил: - Моля ви е другарю полицай не ме глобявайте... Закъснявам за държавен изпит... Тази година завършвам... моляяяя виии сее. Милиционера все пак имал сърце и го пуснал. След 1 година пак някакъв студент пресичал на червено и същия полицай го спрял и започнал да му се кара: - Аве... Еййй каква е тая работа... На червено ли ще пресичаш аа... Аре с мен към РПУ-то да ти тръснем една глобичка!! Студента стъписан се опитал да се оправдае: - Моля ви се господин полицай след малко имам изпит... Тази година завършвам.... И полицая го прекъснал: - Не ми ги говори тия на мене, студентите завършиха миналата година!
Любими Герои 4,127 прегледа
Следващ →

Още вицове

Как да изгубиш приятелите си и да си създадеш куп проблеми. Инструкция в три стъпки: 1. Бъди себе си. 2. Бъди себе си. 3. Бъди себе си. Две момчета играят футбол в парка. Изведнъж някакво отвързало се куче налита на едното от тях. Другото вдига една намираща се наблизо греда, удря с нея кучето, чупи му врата и го убива. Минаващ наблизо спортен репортер става неволен свидетел на случката, отива до момчетата, вади бележник и започва да записва: - Невръстен фен на ЦСКА спасява приятел от отвързал се звяр... Момчето-спасител го прекъсва: - Аз не съм от ЦСКА. Репортерът започва отначало: - Малък славист спасява приятел... - Но аз не съм и от "Славия" - заявява момчето. - А от кои си тогава? - От "Левски", кои други? - заявява гордо фенът. Журналистът пише: - Малолетен престъпник убива домашен любимец... СоФийска блондинка вижда морето за пръв път. -Повече няма да вярвам на учебниците.Пишат,че е черно,а то е синьо. Гномче влиза в аптеката: - Може ли едно аспиринче? - Да ви го завия ли? - Не, аз ще си го търкалям... Гордостта има по-голям дял в укорите ни към тези, които вършат грешки, отколкото добротата ни; и ние повтаряме тези укори не толкова за да поправим хората, колкото за да ги убедим в нашата непогрешимост. Франсоа дьо Ларошфуко