Беше топъл майски ден през юни. Тръгнахме преди час, а вече 5 часа се разхождахме. Времето беше приятно. Валеше проливен дъжд и слънцето силно напичаше. Видяхме сърна, с малките си зайчета и катерички, с техните синигерчета. Лисиците прехвърчаха от дърво на дърво и пееха омайно, а цветята ухаеха на развалени яйца.
Мутра седи в ресторант. Сервитьорът му носи второто.
- Ей... сервитьора... абе аз тебе някъде съм те виждал. Не се ли борихме с тебе на финалите по борба през ’86 година?
- Не, господине.
- Не, не, познавам те тебе от някъде аз... А на олимпиадата през 1984, да си ходил?
- Не, господине. Никога не съм се занимавал с борба.
- Тогава съм те виждал в залата за бодибилдинг...
- Не, господине. Не ходя там.
- Ааа! Сетих се бе! Ти ми донесе преди малко първото...