Неделя, 4 октомври 2026 | Перник Ясно небе 7°

Военни

Преди Коледа. Тъмна студена нощ. Военно поделение. Пред някакви складове стои часови. Изведнъж се чуват два изстрела. Дежурният тича към поста и запъхтян пита: - Кво става? Часовият: - Господин майор, тука някакъв дядка с червени дрехи, с голяма брада и чувал беше тръгнал да краде....и аз ....такова... Командирът поглежда към трупа, после към часовия, отново към трупа, отново към часовия и накрая казва: - Ето заради такива дебили, като тебе Иванов, вече втора Коледа посрещаме без Дядо Мраз...
Оценка 5 от 1 гласа
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: - Премерете ме от главата до петите! Мерят го - 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): - Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го - 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: - Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: - А, ама къде са топките?! - Във Виетнам! - невъзмутимо отговаря генералът.
Оценка 0 от 0 гласа
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
Оценка 0 от 0 гласа
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
Оценка 0 от 0 гласа
Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника: - А-х-х-х, ти! - Вбесен зарежда пушката и се прицелва. Комшията се обръща и започва да моли за живота си: - Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот! - Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми! БУМ-М-М! Светлин Теодосиев Радоев
Оценка 4 от 1 гласа
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: - Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? - Да. - Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? - Да. - Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? - Да. - Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: - Разрешете да запитам. - Казвай, Иванов! - Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? - Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
Оценка 5 от 2 гласа