В училище винаги с нетърпение чаках почивните дни. Във вторник - остават цели три дни... а в четвъртък само един!
В университета ми беше все едно, скоро ли са почивните. Защото на лекции и без това не ходех.
Сега също ми е все едно. Защото през почивните дни също работя.
Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника:
- А-х-х-х, ти! - Вбесен зарежда пушката и се прицелва.
Комшията се обръща и започва да моли за живота си:
- Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот!
- Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми!
БУМ-М-М!
Светлин Теодосиев Радоев