Днес бюджетната комисия гласува на второ четене законовите поправки

След унищожителните критики на икономисти, финансисти и работодателски организации на скоростно приетите на първо четене промени в Закона за въвеждане на еврото, депутатите Делян Добрев (ГЕРБ) и Йордан Цонев (ДПС-НН) се опитват да тушират надигащото се недоволство сред бизнеса.

Те са вносители на изменения в правителствения проектозакон, с които коригират някои от скандалните текстове за свръхрегулиране и превръщане на контролните органи в наказателни бригади с огромни правомощия. Заради тях законът бе наречен „закон-плашило“, „чудовище на Франкенщайн“, „връщане на плановата икономика от комунизма“.

Днес бюджетната комисия в парламента ще гласува законопроекта на второ четене - само седмица, след като промените в Закона за въвеждане на еврото изненадващо бяха представени от МС с 24 часов срок за обществено обсъждане. Още на следващия ден те бяха приети експресно на първо четене от комисията по бюджет и финанси с гласовете на ГЕРБ, ДПС-НН и БСП.

Двамата депутати Добрев и Цонев, заедно с Деница Николова от ГЕРБ, не са посочили мотиви за предложенията си между първо и второ четене, но поне привидно облекчават някои най-тежките рестрикции в закона. Той обаче продължава да бъде все така репресивен спрямо бизнеса, а дадените „пояснения“ звучат доста обтекаемо.

БЕЗ КАТЕГОРИЧНА ЗАБРАНА ЗА ВДИГАНЕ НА ЦЕНИТЕ

Например тушира се забраната в периода на двойно обозначаване търговците да не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори.

Вместо това се предлага следният текст: „В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно. При изменение на цените те са длъжни при поискване да представят на контролните органи документи, относно наличие на обективни икономически фактори“.

В допълнителните разпоредби се дава и нещо като определение за „обективни икономически фактори“ - това са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства (форсмажор) и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

Днес се очаква дебат доколко това определение дава отговор на резонния въпрос на бизнеса, кои условия НАП и КЗП ще приемат за обосновани за вдигане на цените в срока на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в левове и евро. Този срок се удължава  до цели 17 месеца - от 8 август 2025 г. до 31 декември 2026 г. , като работодателските организации алармираха, че не е възможно за такъв дълъг срок фирмите да замразят цените.

РАЗХЛАБВАНЕ НА СВРЪХКОНТРОЛА

Относно силно критикувания неограничен и безконтролен  достъп на НАП и КЗП до фирмена информация и фирмени обекти при проверките на ценообразуването се правят някои уточнения. Проверяващите може да изискват „само информация, необходима и пропорционална на предмета на проверката“, и то в рамките на правомощията им по Закона за защита на потребителите и по Закона за Националната агенция за приходите, като мотивират писмено искането си и посочат правно основание, свързано със защитата на потребителите по този закон.

Информация, представляваща търговска, производствена или професионална тайна, ще се предоставя при спазване на изискванията и стандартите за защита, изрично се изписва в законопроекта. А също, че контролните органи са длъжни да спазват изискванията за професионална тайна и да използват получената информация единствено за целите на проверката по този закон. Проверяващите са длъжни да осигурят защита и съгласно евродирективата за неразкриване на  ноу-хау и търговски тайни.

Отпаднала е разпоредбата, която позволява на проверяващите да тарашат всякакви обекти на фирмите - производствени помещения, магазини, складове, офиси, кантори, канцеларии, помещения и места, където се съхраняват счетоводни, търговски и други документи или носители на информация.

Няма го и текстът, според който фирмите трябва да предоставят поисканата информация в срок, посочен от контролните органи. В същото време не се предлага конкретен срок и има опасения, че бизнесът може да бъде притискан да отговори в рамките на няколко часа. Работодателските организации и някои партии от опозицията предложиха да се следват разпоредбите на ДОПК, според които данни, фактури, документи и друга информация при данъчни проверки и ревизии се предоставя в 7-дневен срок.

НАМЕСА НА МС - САМО ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Прави се корекция и на обезпокоителния и крайно неясен текст, според който МС може да въведе допълнителни мерки „за противодействие в случай на прекомерно нарастване на цените на стоките и услугите“. Новата редакция гласи: Министерският съвет може да приеме временни мерки „при наличие на извънредни обстоятелства, довели до рязко и значително нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост“. Мотивите за мерките трябва съдържат анализ на въздействието, срок на действие и механизъм за отчетност.

В същото време се дава определение на „стоки и услуги от първа необходимост“ - ограничен набор от основни потребителски стоки и услуги като хранителни продукти (хляб, мляко, яйца, брашно, олио други), питейна вода, електроенергия и топлоенергия за битови нужди, лекарствени продукти по лекарско предписание и базови средства за лична хигиена."

КОРЕКЦИЯ В ГЛОБИТЕ

Добрев и Пеевски внасят корекции и в санкциите, които НАП и КЗП налагат, ако решат, че има необосновано вдигане на цените. Предлага се глобата в размер на 1% от годишния оборот да се прилага само за фирми с обороти над 50 млн. лв. За останалите санкцията ще бъде между 5 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение от 10 000 до 200 000 лв., като размерът се определя, като се отчете тежестта, продължителността и последиците от нарушението.

ДОКЛАДВАНЕ НА ЦЕНИ ВСЕКИ ДЕН

Уточнява се също така, че в периода на двойно обозначаване на цените, т.е. цели 17 месеца, търговците на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната година над 10 млн. лв., т.е. търговските вериги, са длъжни да публикуват всеки ден до 7.00 часа в машинночетим формат на интернет страниците крайните продажни цени на всички предлагани за продажба стоки за този период от състава на голямата потребителска кошница. При стария вариант това трябваше да става веднъж седмично. Публикуването се извършва въз основа на методика, утвърдена от Комисия за защита на потребителите, която ще поддържа интернет портал за движението на цените.

МИЛА КИСЬОВА