Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Преди почти 30 години Пико Айър предприел пътуване до Япония, влюбил се в страната и се преместил там. Страстен изследовател на човешкия дух, Айър твърди, че сега знае много по-малко за Япония - или за каквото и да е, всъщност - в сравнение с това, което си е мислел, че знае преди три десетилетия. В тази лирична медитация за мъдростта Айър развива любопитното прозрение за знанието, което идва с възрастта: колкото повече знаем, толкова повече разбираме колко малко знаем.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!