Жена влиза в бар:
- 2 големи уйскита! - казала тя сопната.
- Ама ще успеете ли да ги изпиете, все пак големи, че и 2? - попитал бармана
- Абе поскойно бе, аз съм от Добрич!
Изпила ги тя и казала:
- Още 2 големи...
- Ама сигурна ли сте, няма ли да ви дойдат много? - отново попитал барманът.
- Абе спокойно бе, аз съм от Добрич! - отвърнала самодоволно жената.
Обърнала и тях и казала:
- Я сега дай 2 големи шопски салати!
- Ще можете ли да ги изядете? Наистина са големи... - казал барманът.
- Абе спокойно бее! Аз съм от Добрич! - казала пак жената.
След, като ги изяла отсякла:
- Сега искам 2-ма мъже!
- Сигурна ли сте? 2-ма няма ли да са ви множко, ще издържите ли?! - попитал с недоумение барманът.
- Абе спокойно бееее, аз съм от Добрич! - отвърнала отново жената.
След 2-3 часа жената едвам се довлякла обратно на бара, ходейки разкрачена и едвам гледайки, погледнала бармана и попитала със сетни сили:
- Абе, защо не каза, че и мъжете са от Добрич бе?!
Джа Джанг се потапя смело в нещо, от което много от нас се боят - отхвърлянето. Търсейки отхвърляне в продължение на 100 дни - от искане на $100 заем от непознат до молба за "допълване на сандвич" в ресторант, Джа става безчувствен за болката и срама, които често съпътстват отхвърлянето и впоследствие открива, че ако просто попиташ за нещата, които искаш, може да се отворят възможности там, където преди е изглеждало като задънена улица.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!