Неделя, 11 октомври 2026 | Перник Предимно ясно 18°

Всички категории

Надписи на тениски Най-накрая съм на 18 и по закон мога да правя това, което правя откакто станах на 15. Една картинка струва колкото 1000 думи, но използва 1000 пъти повече памет. Съпругът ми и аз се разведохме поради религиозни различия - той се мислеше за Бог, а аз не. (Отпред) Не може да ме купите - (Отзад) Но може да ме наемете. Мъжете и жените са от Земята - свиквайте с това. Жената се нуждае от четири животни през живота са - норка на гърба си, ягуар в гаража, тигър в леглото и магаре да плаща за всичко това. Животът е несигурен - яжте първо десерта. Мразя всички, а ти си следващия. Запомни името ми - по-късно ще го крещиш. Защо хората, които не знаят нищо, винаги си отварят устите? Не ме предизвиквай. Няма да спечелиш. Имате право да запазите мълчание, затова моля ви МЛЪКНЕТЕ! Аз съм едно от онези лоши неща, които се случват на добрите хора Как ще ми липсваш, ако не си отидеш?
Оценка 0 от 0 гласа
София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас: - Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар? - В Стокхолм, к-к-к-учко...
Оценка 5 от 1 гласа
Вървял си един вълк из гората. По едно време чул вой. Ориентирал се по звука и право там. Какво да види? Едно полицейско куче се хванало в капан и надава оглушителният вой. - Брато, к’во стана? - заинтересувал се вълкът - Ау-у-у-у-у! Не виждаш ли! А-у-у-у-у-у... - Брато! Спасението е само едно - пригризваш крака... иначе няма оттърване... Минал вълкът след около два часа и какво да чуе? Пак онзи същият вой. Отива пак там и... - Ау-у-у-у-у! Брато! И трите крака пригризах и няма измъкване...
Оценка 0 от 0 гласа
Мъж и жена пред клетката на горилата. Горилата седи на клона и зяпа жената. Мъжът я сръгва: - Я си разкопчай най-горното копче на блузата! - Но скъпи!?! - Нищо де, нищо, давай! Жената го разкопчава и горилата се ококорва. Мъжът: - Я сега още едно! - Но... - Моля те! Тя разкопчава още едно. Горилата се приближава до решетките вторачена в разкопчаната блуза. - Свали си сега блузата! - Е, не ти вече прекаляваш! - Но скъпа виж, моля те, за експеримента. Тя си сваля блузата. Горилата се хваща за решетките и започва да ръмжи. - Сега си свали едната презрамка на сутиена. Не, не, наистина настоявам! Жената сваля едната презрамка. Горилата реве с цяло гърло и скача по решетките. - Сега, моля те скъпа, свали си сутиена. Не, никой не гледа и само за малко. Жената много притеснено сваля сутиена. Горилата е в истерия и опитва да счупи решетките. Мъжът отива при клетката и я отключва. Горилата се спуска към жената. Мъжът: - А сега скъпа му кажи, че имаш главоболие...
Оценка 0 от 0 гласа