- Е, Червена шапчице, ще те ям! - казал пияният парашутист и загризал червената си барета.

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: - Вчера ми се случи нещо интересно. - Говори бързо! - Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. - Уловиха ли те? - Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. - И какво стана после? - Имах късмет, че той не ме забеляза…

Лекция във военната академия. Преподавателят диктува и едновременно с това записва на дъската: - Новият танк може да работи при плюс 50 и при минус 50 градуса по Целзий… В този момент се чува звънецът за междучасието. По време на почивката един от студентите дописва към -50 още една нула. Връща се полковникът и гледайки дъската, повтаря: - И така, новият танк работи при температури от плюс 50 до минус 500 градуса по Целзий… Студентът вдига ръка: - Другарю полковник, физиката не познава толкова ниски температури! - Няма значение! Този танк е секретен и физиката, още не го знае!

В генералния щаб се срещат двама генерали. - Изглеждате някак странно тази сутрин - казва единият - Да, наистина, за първи път откакто работим заедно, ви виждам без медали. Другият генерал поглежда към гърдите си и възкликва: - О, забравил съм да ги сваля от пижамата си!

Психиатрична клиника, а до нея войскова част. Между двете - висока ограда. Пациент на клиниката отива при главния лекар. - Изобретих нов уред. Казва се бълбукатор! - Я да видя! Пациента взима една кофа, прави в нея много дупки, след това я пуска във вода. Чува се "бъл-б-бълбук-бълбук-б-бълбук". - Ти си абсолютен идиот! - казва главния лекар, взима кофата и я мята през оградата. … В района на войсковата част минава на проверка генералът. Върви покрай оградата, по едно време спира, гледа озадачено земята… - Какви разсипници! Кой изхвърли този бълбукатор тука, бе? И то съвсем нов…

Старшината командва войниците: - Веднага започвайте да копаете! А аз ще ида до щаба да питам къде точно трябваше да се копае.

На среща между военни си говорят български и американски генерали. Българският: - Нашите войници, всеки ден получават по 2000 калории. Ни повече ни по-малко, по устав. Американският: - А нашите пък, получават по 4000. Българският: - Лъжеш, не може войникът да изяде за един ден два чувала цвекло.

След ядрен удар използвайте фенерчето си за да повдигнете паднали върху вас панели...

Младеж отива на военна комисия. Председателят на комисията го пита: - Какъв би желала да бъдеш в казармата? Младежът: - Летец. Комисията решила да уважи желанието на младежа и го изпратила на обучение за летец. Опитали се в школата да го научат, обаче нищо не могли да постигнат. Пратили го отново на военната комисия. Председателят му казва: - Съжалявам много, но не може да станеш летец. Избери си друг род войска. Младежът помислил малко и казал: - Тогава искам в Противо-въздушната отбрана! - Защо именно в ПВО? - пита председателя. - Щом аз няма да летя, то тогава никой няма да лети....

Старшина пита на войниците: - Кой каза на командира, че има дървена глава? Войниците: - Няма такова нещо... Казахме му само да си сложи каската, защото прелитат кълвачи!

Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"

Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война - само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.

От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит - прегазил го е танк. - Иди да съобщиш на жена му - казва ротният на някакъв редник. - Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично! Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата. - Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? - пита войникът. - Да, защо? - Защото сега е… висок и слаб!

Курсант в отпуска свалил една мадама и я завел къщи. Помолил я да се съблече и тя се съблякла. Курсантът: - Застани в този ъгъл. А сега в другия. Добре, а сега обратно. След това замислено казва: - Ето така сме и ние - по цял ден ходим от ъгъл в ъгъл и чакаме някой да ни прекара.

Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? Полковникът: - Вашите предложения, господин лейтенант. - Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. - Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. - Седем бутилки на човек. - Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. - Шест бутилки водка на човек. - Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.

Новобранци тренират за състезание по скок на височина. Най-добрият скачач сред тях пита предпазливо: - Сержант, разрешавате ли да скочим колкото високо искаме? - Стига да се приземите навреме за вечеря!

Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. - Тръгвай! - крещи старшината. - Не ще да запали, господин старшина. - оправдава се шофьорът. - Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!

Инструкция в израелска казарма: “Бъди бдителен! Човек, който върви по улицата и постоянно се озърта, е арабски терорист! Човек, който върви по улицата и гледа право напред, е хладнокръвен арабски терорист! Човек, който върви по улицата и гледа в небето, е арабски терорист-фанатик! Човек, който върви по улицата с наведена глава, е арабски терорист в депресия! Човек, който върви по улицата със затворени очи, е луд арабски терорист! Човек, който не върви по улицата, е болен на легло арабски терорист! Арабските терористи трябва да бъдат арестувани на място! В случай на опит за бягство, дайте предупредителен изстрел във въздуха, след което веднага предайте трупа за аутопсия.”

Стефчо копае трап. - Отлично, трудовак! - Ще се старая, г-н фелдфебел! - Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: - Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: - За Вас, г-н командир!