Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Предимно облачно 12°

Разни

Младеж звъни по телефона по обява от вестника за добре платена работа на непълен работен ден. — За каква работа става дума? — Нашата фирма снима порнофилми, и ни трябва човек, който да бръсне момичетата, така че да са гладки. — Супер! Мога да почна още днес! — Първо имам няколко въпроса. Женен ли сте? — Не! — Идеално! Че иначе много жени ревнуват… С бръсненето ще се справите ли? — Вече толкова години се бръсна всеки ден! — Супер! Красиви момичета плашат ли ви? — Какви ги говорите! Много ги обичам, направо ги обожавам! — Много добре, заповядайте утре за интервю в Перник. — Защо в Перник, мислех, че работата ще е в София? — Да, работата е в София, но опашката от желаещите започва от Перник!
Оценка 5 от 1 гласа
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…
Оценка 0 от 0 гласа
Умрял един човек и цъфнал пред вратата на Рая. Наредил се той на опашката и като стигнал до Свети Петър оня отворил тефтера да провери става ли за рая или не. — Ти момче не си за рая. Ей тука пише, че си спал с балдъзата, с тъщата, а даже и с тъста си… — Чакай, чакай Свети Петре, ще ти обясня какво стана.. Седя си аз един ден в къщи, жената я няма, и идва балдъзата. Седна тя при мене разприказвахме се и аз я изчуках. Да ама по едно време влиза и тъщата. Първо се развика ама после се разприказвахме и нея изчуках. Не щеш ли и тъста се прибра. И той първо се развика ама после се разприказвахме… . В това време Свети Петър го прекъснал: — Добре бе, добре аре влизай в Рая, че нещо много се разприказвахме нещо… .
Оценка 0 от 0 гласа
Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение: — Какво си облякъл бе, Трифоне???
Оценка 0 от 0 гласа