Един поп забелязал, че даренията пред иконата на Богородица постоянно намаляват. Решил да провери защо и веднага след литургията се скрил зад разпятието. Хората постепенно се разотишли, а в църквата останал само клисаря. Той се огледал, приближил се до иконата и занареждал:
- Света Богородице, както винаги си ми давала дай ми и сега…
- Немооожеее. - провикнал се попа зад разпятието.
- Млъкни бе копеле, не питам теб, питам майка ти.
Това е писмо на щастието! Най-после няма нужда никъде да го препращаш!
Щастието дойде при теб с това писмо, отпусни се и се наслаждавай.
Но само да почнеш да го препращаш, щастието ще си замине от теб, а при теб ще се върне онзи зъбобол. А хората, на които го препратиш, завинаги ще странят от теб! Никога не го прави!