Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...
- Така ми се иска да дойде за мен принца на белия кон!
- Не, за мен по-добре без коня.
- Ама защо? Толкова е романтично!
- Аха, а на теб ти е малко, че този принц ще ти се качи на главата, че и на коня да трябва да му чистиш!