Майк Тайсън се загубил в една гора. Премръзнал, изгладнял рекъл си: "Тва е ще се мре. Няма спасение от никъде." И изведнъж видял една къщурка. Почукал той на вратата й и му отворил един мъж.
Таисън:
- Добър вечер аз съм...
Мъжът:
- Абе после ще ми кажеш кой си! Влез сега стопли се, хапни!
И Тайсън влязъл. Стоплил се Майк и пак започнал:
- Аз съм...
Мъжът:
- Споко! Хапни пък ще ми кажеш кой си, има време!
Хапнали пийнали и Тайсън пак:
- Слушай сега - аз съм...
Мъжът:
- Чакай, за къде бързаш! Дай да дръпнем по една трева, пък тогава!
Дръпнали те, станало им кеф и Тайсън отново започнал:
- Хей трябва да ти кажа кой съм! Аз съм Майк Тайсън!
Мъжът:
- Хеее! Много е добра тревичката - нали?!?!?!
Тихо дядо си подръпна
внуче малко, за ръка.
- Дядо Гонзо, я кажи ми,
"Вечно втори, докога!?"
- Ще ти кажа мило внуче,
туй левскарска е съдба...
Вечно втори ще сме ние,
щото има ЦСКА!