Живеели си на село един дядо и една баба.събрали малко парички и си купили една крава.Нахранили я изкъпали я с голям мерак и на сутринта станали да я издоят.Напълнили една кофа около 10 литра,отишли и продали млякото. На другия ден пак я издоили пуснала 5 литра разтревожили се те ,но изчакали на другия ден да видят какво ще стане.На сутринта само половин литър.Тръгнали на ветеринар,като отишли доктора се ударил по главата и казал:
-А бре хора този бик сте го скъсали от чекии бре
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…