Погребално бюро във Венеция. Клиент се интересува за цените.
- Можем да ви предложим първокласно погребение, господине! Махагонов ковчег, украса от слонова кост, златни дръжки. За опечалените - черна гондола, оркестър изпълнява траурна музика от съседната гондола.
- Колко струва?
- Три милиона лири.
- Е не, скъпо е.
- Тогава погребение втора класа? Дъбов ковчег, сребърни дръжки, черна гондола за опечалените, но музиката е на запис.
- И колко струва това?
- Два милиона.
- И това е много. Няма ли нещо като за двеста хиляди?
- Има - погребение осма класа. Чамов сандък за ковчег, никаква музика, а на опечалените даваме под наем плавници.
Отишли 2 баби на гости на стара дружка - баба Мара, която имала склероза. Та поканила ги жената, седяли, седяли и бабата по едно време скочила и казала: "ех таз склероза, забравих да ви почерпя по един бонбон". Почерпила ги, след малко скочила пак и казала "Ама глей ква съм отвеяна, забравих да ви почерпя с бонбон". И така няколко пъти. Когато си тръгнали бабите, вече отвън на улицата, едната казала на другата: "Тая Мара хич я няма, и един бонбон не се сети да ни почерпи", а другата:"....че ти къде видя Мара"