Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Облачно 10°
КАТ блъска двама пешеходци на пешеходна пътека. Слиза замислен полицай, вади кочан с актове и започва да пише: "Единият престъпник счупи с глава предното стъкло на служебния автомобил, с цел грабеж, а съучастникът му изхвърча в храстите за да се укрие от местопрестъплението."
Професионални 5,765 прегледа
Следващ →

Още вицове

Значи събрали се внучка, дъщеря и баба. Започнали да си говорят коя е изпитала най-голямата си болка в живота. Започнала първа внучката да споделя: - На мен най-голямата болка в живота ми до сега беше, когато го направих за първи път. Много ме болеше. После заразказвала майка й: - Мен най-много ме болеше, когато те родих дъще. Дошъл ред и на бабата, да сподели своята най-голяма болка: - Ами, започнала бабата, моята най-голяма болка беше вчера. Всички започнали да я питата: - Е как така вчера бе? - Еми, ей така, отвърнала бабата, както си карах колелото и си прещипах клитора на веригата. Майкъл Джексън щял да има концерт в София. Иванчо отишъл при него: - Бат Майкъле, имам една молба към теб, понеже съм ти голям фен, да ми дадеш един билет за концерта ти, че са се свършили. - Добре - отвърнал Майкъл - Ето ти билет. - Но искам да е на първият ред, за да мога максимално да се кефя. - Ок, и това е уредено. - Има още нещо - продължил Иванчо - Казвай... - Ами понеже имам много приятели, ще те помоля за да се изфукам пред всички, когато пееш, да спреш за момент и да ми подадеш ръка с думите - ООО Иване, как си стари приятелю? - А-аа това е малко сложно, но ще се опитам, май прекали с молбите... - замислил се Майкъл На концерта Иванчо бил седнал на първия ред, а цялата тайфа назад, приятели, познати и мацки... По време на концерта, както се уговорили, М. Джексън прекъснал песента си и се доближил до Иванчо: - Иванчоо, как си стари приятелю - провикнал се Майкъл по микрофона и му подал ръка. - Аййй, сиктир от тука бе, ти ли ще ми подаваш ръка - отвърнал Иванчо... "Пееетък! Петък! Петъъъък!"- в истеричен ужас крещеше черния дроб. Когато разговаряш с много умни хора, се чувстваш тъп. А когато разговаряш с тъпи, чувстваш как затъпяваш. Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!”