Вицет — Перник

На автомагистрала, полицай спира кола, в която пътуват пет възрастни жени. Обръща се към жената, която шофира: — Госпожо, движите се с 28 км/час. Това е магистрала и затруднявате движението. — Ами преди малко имаше табела 28. — Вижте, това е номера на пътя. Препоръчително е да карате по-бързо. В същото време полицаят оглежда останалите пътници и изненадано пита: — Какво им е? Защо са пребледнели и се държат за вратите? — Не знам. Сигурно, защото току що излязохме от път номер 260 – отговаря водачката.

Разни 03.10.2017 2,606 прегледа

Следващ →

Още вицове

С нея опитахме всичко - бързо, бавно, всякакви пози... После тя отиде offline. Обява във вестник: "Намерен е мобилен телефон Сименс С-55. Молим собственика му да дойде на адрес: бул. Христо Ботев XXX - заложна къща "Щастие" и да донесе зарядното устройство." Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно обърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време, някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише : До: Моята любяща съпруга Тема: Пристигнах! Дата: 7-ми септември, 2005г. Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. Послепис: Адски е горещо тук долу! Поради финансовата криза, с цел икономии на средства, изпълнявам само две желания. При това само с предплата. Златната рибка Двама приятели решават да станат алпинисти и като за първи път да искачат един връх на 3000 м височина. Обаче и двамата имали по един дефект: единият бил много нервен и невъздържан, а другият заеквал. Нервният вървял бързо по байра, заекващият не можел да го настигне и започнал да го вика: - Ейй, Ива... ейй Ива... Ейй Ива... ейй Иванееее. - Какво си се развикал бе, ще падне некоя лавина да ни затрупа. - Абе пп... а пп... а пп... а пп... а пп. - Стига пъка бе, не мога да изкача байра, като са качим горе ше ми го кажеж. Стигнали върха и нервният попитал приятеля какво е искал да му каже. - Абе пп... палатките останаха долу! - Абе ти защо ми го казваш сега, бе? - На... на... ли те пи... пи... тах и ти ми каза като са качим горе да ти го кажа. - Леле, ти си ебати заекващия тъпак! - Абе мм... а мм... а мм. - Не мъкай, слизаме долу, че няма време. Слизат долу и палатките ги няма. - Каде са палатките? - Мм... а мм... МАЙТАПА СА БЕ!