Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 11°
Късно вечерта операторката на спешни случаи 999 вдигнала слушаката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко момиченце, което отговорило шепнешком. Момиченцето: (едва доловимо) Ало? Операторът: Здравей, момиченце. Ти ли позваня на 999? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Добре тогава, майка ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с нея? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото е заета! Операторът: О добре. Баща ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Добре, мога ли да разговарям с него? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо, за Бога, да не мога? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и той е зает! Операторът: О, Боже! Какво прави? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с полицията. Операторът: Значи там има полиция? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с някой от полицаите? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото те наистина са заети. Операторът: Добре, а какво прави майка ти? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с пожарникарите. Операторът: Тогава мога ли да говоря с някой от тях? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Добре, за Бога, защо? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и те също са заети. Операторът: С какво толкова са заети всички хора във вашата къща? Момиченцето: (едва доловимо) Търсят ме.
Деца 5,306 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъж изкарал незабравим уикенд с любовницата си, а на съпругата казал, че отива на риболов. В неделя вечерта тръгва да се прибира у дома и минава през рибарския магазин. Дълго оглежда плуващите във резервоара живи шарани и накрая казва: - Искам ей тоя шаран, обаче, ако може някак да ми го подхвърлите през щанда... - Защо да ви го подхвърлям? - учудено пита продавачът. - За да мога с чиста съвест да кажа на жена ми, че съм го хванал... - Вашата статия за жената, кояото се изгубила в планината и не яла двадесет дни предизивика необичаен интерес сред читатителите. - Така ли? - Да, получихме над стотина писма от шотландски ергени, мечтаещи да се оженят за нея. Станах раничко и отидох до цветарницата за букет, по пътя взех и торта. Връщам се, тя вече се е събудила, гледа ме и се пули? Казвам й, че ей така за дена на влюбените, скъпа, а нейният отговор ме накара да се замисля. Влюбени ли сме? Че ние сме женени. Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва. Тежка коледна софра. Един се оплаква: — Така се нахраних, че едвам се движа. — Не знаеш ли народния лек? Отиди в тоалетната, два пръста в устата… — Ха, ако в устата ми можеха да влязат два пръста, то бих хапнал и едно бананче.