Неделя, 22 ноември 2026
|
Перник
11°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Перник
България
Светът
Спорт
Перник
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Животът е загуба на време и времето е загуба на живот, затова загуби времето си и изживей живота си, а ако съдбата ти затваря вратата - влез през прозореца.
Прочети още подобни вицове
22.11.2026
22.11.2026
22.11.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Иванчо и Марийка
Иванчо се връща от училище. Баща му го пита: - Имаш ли с нещо да ме зарадваш днес, сине? - Няма тате, всичкото го изпихме вчера с приятели.
Иванчо и Марийка
03.10.2017
4,573 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
В Русия все още продължава експлоатацията на детски труд при вадене на туршия от буркан.
Вървял си бика Белчо и минал покрай един двор... Вътре имало такава крава, направо на Белчо му прищракало и му се доклатило. - Здравей, коя си ти? - попитал мъжкаря. - Аз съм Сивушка Недостъпната, но... за теб съм само Сивушка - и му смигнала. Белчо това и чакал. Засилил се и прескочил дувара. - А ти кой си? - поискала да знае кравичката. - Аз съм Белчо Надарения, но за теб съм само Белчо, ’щото дарът ми остана на оградата...
На вратата на кабинета има табелка: ПСИХОАНАЛИТИК. Една жена се приближава до вратата и под табелката прикрепя картонче с надпис: И ПСИХОПАТ (по съвместителство!!!) Ропот на възмущение от опашката пред кабинета: - Госпожо, какви ги вършите?! - Знам аз какви ги върша! Аз съм жена му!
“Кой е ял от моята чиния?” - попита татко-мечок. “Кой е ял от моята чиния?” - попита мама-мечок. “Кой е ял от моята чиния?” - попита малкото мече. И само Маша, гледайки говорещите мечки, разбра: “Трябва да отказвам тревата.”
Съществува цяла гама отенъци на сивото. Има сиво преливащо в розово - на щастието, сиво-бежов цвят - на земята, сивосиньо, което жали за небето, но има и едно сиво подобно на смола, на непрозрачна мазилка, задушаващо сиво, дори и когато е светлосиво. Тази грозна сивина на облаците - сивина, която те кара да се съмняваш, че понякога е имало и хубави дни.