Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 11°
Телефонно обаждане в пожарната: - Ало, пожарната ли е? - Да. - Слушайте сега да ви разправя за какво става дума… Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия. - И какво? - Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата. - Е? - А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата… - Е? - Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева. - Абе ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия неща? - Именно! Искам да ви кажа, като идвате да гасите пожара да не изпотъпчете тревата в двора!
Разни 2,602 прегледа
Следващ →

Още вицове

Сперманентен грим... На жена с любовника си и звъни телефона. Ужасена тя казала на любовника си: -Бързо скачай от терасата. Мъжът ми си идва! -Ама как та ние сме на 6-я етаж? Е нали каза, че ме обичаш, че си джентълмен......изпаднала жената в истерия. -Е добре. Казал любовникът и скочил. Докато падал надолу се молел:"Моля ти се Боже, ако те има спаси ме и няма да погледна чужда жена и ще си спя само с мой та. Мп я ти се Божеее И за негов късмет паднал в камион с мебели на меко диван че. -Е ба си майката, толкова малко време падах, а толкова много глупости казах. Ходих до банкомата, и той ми поиска на заем петдесетачка до понеделник. eegsgfudhmfgjyursnmhkd Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!