Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?"
Един човек, уморен от живота, се обръща към господ:
- Господи, какво става с този свят? Наоколо пълно с лъжа, кражби, пиянство, разврат! Господи, защо не въведеш малко ред, не изчистиш тази цялата мръсотия, не възстановиш справедливостта?
Отворило се небето и чул гласа Божи:
- Приятелю, само честно ми кажи, ти обичаш ли да работиш?
- Не, - признал си мъжът.
- Аз съм те създал по мой образ и подобие. Сега разбра ли?