Пепеляшка се стягала за онзи бал от приказката... Ама нали горкана нищинко си нямала, обадила се на кръстницата – фея. Дошла феята и с вълшебната пръчица – цънк - и от тиква – каляска... цънк – от тиква дамска шапка, цънк – от тиква дамска чанта... Приготвила се Пепеляшка с целия си блясък и накрая феята я погледнала над ниските си очила като по западнярска реклама и попитала:
- Е, дъще, не пропускаме ли нещо?
- Бе то хубаво, Кръстнице, ама... неразположена съм...
- Нямаш проблеми – казала кръстницата – цънк – от тиква тампон...
Горките... нали били патки, залафли се за мода и модни тенденции и в залисията кръстницата забравила пак да й напомни за 12 часа...
Между таралежи:
- И ’кво?
- И нищо - оттук захождам - не става, оттам захождам - пак не става.
- И как не става?
- ’Ми не става - четка за рисуване - как да ти го река? Не става!
- И ти?
- Кат’ добарах една баданарка, че дай!
- Е т’ва е!