Вицет — Перник

Срещу Кмета са повдигнати обвинения за непочистване на снега, за несправяне с бездомните кучета и проблема с детските ясли. Адвоката: - Моля почитаемият съд да погледне на поезията на Христо Ботев, като на свидетелски показания. С римите си, поета ни доказва,че конкретните проблеми съществуват в столичната община още от 1873: "Зимата пее свойта зла песен....." "Псета и вълци,вият в полята....." "Жените плачат,пищят децата...."

Политически 03.10.2017 3,570 прегледа

Следващ →

Още вицове

Жена се хвали на мъжа си: - Скъпи, гледай, колко безупречно бяла е твоята тениска, след последното изпиране с новият “Ариел”... - Хм, бяла, на мен с картинките си ми харесваше повече. Коментар по повод на препоръки от Европейския съюз и в частност Германия към политиката на България: - Не може нация, която се напива с бира, да поучава нация, която изтрезнява с бира! Мобилният на един човек звъни. -Да! -Тате,аз съм Пешко.Котката се е изакала на средата на стаята. -Слушай какво,Пеше.В момента съм на работа и не искам да ме занимаваш с глупости.Вече си голям и можеш да изчистиш,когато котката направи някоя мръсотия... След известно време телефонът отново звъни. -Да! -Тате... -Пак ли ще ме занимаваш с простотии,бе? -Не,бе,тате...Само исках да ти кажа,че дойде някакъв мъж и се затвори с мама в спалнята.Аз надникнах през ключалката и го видях да си смъква панталона...Исках само да ти кажа,че ако се изака,аз няма да го чистя... 15-ти септември. Иванчо ще тръгва на училише за първи път. Бабата: - Не обиждай момичетата, не ги дърпай за косата! Дядото: - Не се оставяй да те обиждат! Майката: - Сложила съм ти сандвичи в раничката. Мий си ръцете преди хранене! - А ти тате, защо мълчиш? - По пътя за училище ще си поговорм. Вървят по улицата, а насреща им една блондинка секс-бомба. Спряли се, изгледали я със отворени уста, изпратили я с поглед. Бащата се обърнал къъм Иванчо: - Видя ли? - Видях! - Запомни, сине! Такива ги ебат само отличниците! В травматологията лежи гол мъж. Влиза сестрата, пациентът я поглежда и нещо започва да му се повдига... - Извинете - сестрата указала с пръст, нещо Ви става... - А, това ли? Това е слънчев часовник... - Нима? И колко е часът? Пациентът погледнал сянката и отвърнал: - Десет без пет. Сестрата погледнала своя часовник и разочаровано казала: - О, Вашият изостава! Вече е два след обяд... Пациентът я погледнал премрежено и прошепнал: - Ами... сверете го!