Един младеж късно вечерта здраво се нашмулил във една дискотека. Вече към 3 часа той бил взел от всяка дрога по много. В един момент чува негова любима песен. Тръгва към дансинга да потанцува, но в следващия момент усеща, че двама го преследват. Тои не обърнал голямо внимание и продължил да върви. Във втория момент вижда как тея двамата се приближават и той решава да бяга. Излязъл от дискотеката и от няма накъде хванал едно такси... онея двамата се качили в една черна кола и тръгнали след него. Въпросният младеж със таксито успял да стигне някаде на високо във планините и шофьора му казал, че не може по напред. Той слязъл и продължил да бяга. След известно време се обръща и вижда, че онея двамата са го изгубили и решава най-сетне да се облекчи по голяма нужда във едни храсти, тъй като той още докато тръгнал от дискотеката устетил как го напира.
Тъкмо клекнал и започнал най-хубавия му момент в живота, някой го потупва по рамото и му казал "...Абе шшш мой, не на дансинга моля те..."
Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче
хайдушка балада
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!
Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.
След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.
Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.
Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!
Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.
Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.
Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.
Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!