Срещат се две самотни приятелки и споделят житейски опит.
Едната казва:
- Аз добре се приспособих. Поканвам мъж на гости, той ми носи шампанско, цветя, бонбони и прочие. Добре си изкарваме вечерта. Под леглото си съм монтирала бутон, свързан със звънеца на входната врата. И в момента, в който си легнем в леглото, аз го натискам. Чува се звън, и аз изплашено викам: "Мъжът ми се прибира!" А гостенинът изскача с дрехите под мишница през прозореца.
Посмели се приятелките и се разотишли. След половин година се срещат. Този път разказва другата:
- Реших да направя като теб. Тъкмо си легнахме, натискам бутона и крещя: "Мъжът ми се прибира!", а пичът - ХОП! - и се парализира. Половин година вече лежи вкъщи, вчера каза първите си думи.
- Какви?
- Къде е мъжът ти, кучко?
Господи, имам проблем!
- Какво има, Ева?
- Много съм ти благодарна за всичките блага, които си ми дал, но въпреки това не съм щастлива.
- Защо?
- Самотна съм, Господи.
- Добре, Ева, в такъв случай ще ти създам мъж.
- Мъж? Какво е това?
- Създание, изтъкано от противоречия - той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре - казала радостно Ева - но къде е уловката?
- Ами, ще го създам при едно условие.
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен, затова нека го оставим да си мисли, че той е създаден пръв. Това ще бъде нашата малка тайна... казвам ти го като жена на жена...